БРИКС не е алтернатива на хегемонията на САЩ и няма и да бъде

Икономическата организация БРИКС, която обединява Русия, Китай, Бразилия, Индия и Южна Африка, обича да се представя като антизападна политическа алтернатива на западната хегемония и най-вече - САЩ. "Но те не са и никога няма да бъдат", пише в коментар за Bloomberg Андреас Клут.

По своята същност "петорката" е много различна от Г-7 - клубът на богатите либерални демокрации, счита той.

В БРИКС членуват три държави "с различна степен на отстъпление" и два все по-репресиращи автократични режима, пише още анализаторът. Според него Индия и Китай са еднакво вероятни съюзници, колкото и врагове. Като цяло държавите в този блок нямат много общо по между си, освен неприязънта към влиянието на САЩ в различни области, включително и в глабалната финансова система и геополитиката.

Организацията дори създаде своя банка за развитие - кредитор, който да дублира Световната банка, базирана във Вашингтон. Има идея и за създаване на обща валута, за да премахнат доминацията на щатския долар. Досега само един блок е създал собствена валута - ЕС, и този валутен съюз често е поставян на изпитания. Само мисълта, че БРИКС ще има обща централна банка, както и единна фискална и парична политика изглежда на анализатора "нелепа".

В отделна публикация Bloomberg отбелязва, че всеки един от лидерите на организацията е изправен пред вътрешни проблеми, което също е спънка за общите цели. Бразилия например е радетелят за обща валута и разширяване на организацията, но у дома Луис Лула да Силва е изправен пред нуждата за увеличаване на публичните финанси чрез увеличаване на данъци, за да бъдат финансирани социални мерки. 

Китайският президент Си Дзинпин си представя БРИКС като алтернатива на Г-7 и търси съюзници за тъговската си война със САЩ, но страната му се оказа изправена пред бавно възстановяване на икономиката след коронавируса, рекордна младежка безработица и крах на имотния пазар. 

Самият Владимир Путин иска да набере съюзници от Глобалния юг за поддръжка на войната в Украйна, но властта му изглежда разклатена след опита за метеж от ЧВК "Вагнер", срива на рублата и предстоящите избори през пролетта на 2024 година. 

Индийският премиер Нарендра Моди и лидерът на Южна Африка Сирил Рамафоса пък искат да засилят ролята на своите държави в световен мащаб, но Моди се бори с инфлацията, а Рамафоса с разширяващата се бедност, сривове на енергийната система и гаснещата си популярност преди изборите през следващата година.

Всяка една страна има собствена причина да е част от БРИКС, се казва още в анализа на Андреас Клут. Китай например иска да измести САЩ и смята, че участието в подобна организация може да подкрепи неговата доминираща роля. Пекин стартира и други инициативи в подкрепа на своите планове - "Един пояс, един път", както и "16+1" за страните от Централна и Източна Европа.

"Като се вземат предвид плановете и целите на К, едва ли Б, нито Р или И и С (от изписването на имената на членовете на организацията на английски език) или другите държави, които изразяват желание да се присъединят, искат да бъдат васали на Китай, за да дадат урок на Вашингтон", пише Андреас Клут.

Другата причина, поради която БРИКС няма да може да застраши западната хегемония е една заповед за арест на Международния наказателен съд. "На един клуб никога не помага факта, че един от членовете не може да се появи", коментира анализаторът, визирайки руския президент Владимир Путин. Съдът в Хага издаде заповед за арест с мотив, че допуска депортация на украински деца в Русия.

За да избегне поставянето на белезниците в Йоханесбург, Путин ще се включи онлайн.

Според Клут ще бъде интересно как ще реагират участниците в срещата на изявлението му. "Но нов световен ред няма да бъде видян никъде", пише в заключение той.