Крайната десница отново напредва в уязвима Европа

На фона на хардрок музика и фойерверки стотици хора са се събрали в полския град Олюин в горещ уикенд в края на август и харесват това, което чуват: трудолюбивите поляци заслужават „къща, градина, барбекю, две коли и ваканция“ – а политическите им лидери в момента не могат да им ги осигурят.

Посланието от партията Конфедерация „Свобода и независимост“ към поддръжниците ѝ може да е просто, но за Полша като цяло ситуацията може да се усложни, пише Bloomberg. С двуцифрена подкрепа в социологическите проучвания нововъзникващият алианс изглежда ще повлияе на резултата в едни от най-оспорваните избори в страната от края на комунизма.

Популярността на партия, която се противопоставя на имиграцията, абортите и блокадите заради Covid-19, не е само полски феномен. „Разрушителите“ от крайната десница набират сила в цяла Европа, възползвайки се от вълна от негодувание, породено от пандемията, кризата с разходите за живот и икономическите щети от войната в Украйна.

Групите са смесица от националисти и партии с неонацистки корени до евроскептици и популисти в стил Доналд Тръмп – и те изживяват своя момент. Взети заедно, проучванията показват, че сега те са в топ 3 на най-популярните политически групи в почти половината от 27-членния Европейски съюз.

Нито една от тези партии няма да вземе директно властта. Но във все по-фрагментираната политика на Европа те вероятно ще получат огромно влияние – или като се присъединят към коалиционни правителства, или като не го направят и предизвикат политическа безизходица, докато ЕС се опитва да запази единството си по отношение на отговора си на руската агресия.

„Европейските политици от статуквото дълго време смятаха, че подобни партии не са опасни, и подцениха ситуацията“, казва Иржи Пехе, директор на New York University в Прага и бивш съветник на покойния чешки президент Вацлав Хавел. „За съжаление, нивото на безпокойство и разочарование сред хората нарасна“, допълва той.

В Брюксел бият тревога. Високопоставен европейски дипломат казва, че е притеснен, че радикалните партии могат да се опитат да използват потенциалната обществена умора от подкрепата за Украйна в своя полза на изборите в цяла Европа.

Следващите седмици ще донесат два ключови изборни теста – единият в Полша на 15 октомври, а другият в Словакия две седмици по-рано. Националистите са напът да спечелят и изборите в Австрия и Белгия през следващата година. В Германия крайнодясната Алтернатива за Германия (AfD) сега е втората по сила партия, което принуди социалдемократите на канцлера Олаф Шолц да променят политиката и стратегията си, за да могат да излязат срещу нея.

В Гърция консервативната партия „Нова демокрация“ запази властта със смазваща победа на изборите през юни, но три крайнодесни групи получиха достатъчно подкрепа, за да влязат в парламента.

Националистите от Vox в Испания загубиха позиции на изборите през юли, но страната е в безизходица отчасти защото победителят, Народната партия, каза, че би се обединила с тях и сега няма достатъчно подкрепа, за да състави правителство. Междувременно Италия вече има най-дясното ръководство от Втората световна война насам.

Тенденцията не е само в Европа. Тръмп печели подкрепа в опита си да се върне в Белия дом с всяко ново обвинение срещу него. В Аржентина крайнодесен аутсайдер, който обеща да закрие централната банка и да доларизира икономиката, спечели шокираща победа миналия месец на вот преди президентските избори в страната.

Европа, разбира се, е минавала през подобни развития и преди, последно след световната финансова криза, и бившият комунистически страни от източната част на континента беше в челните редици.

Задълбочаващите се разлики в доходите в Полша помогна за издигането на властта на действащата партия „Право и справедливост“ на Ярослав Качински — с нейното нативистко послание за неподчинение към „елитите“ в Брюксел и Берлин — на власт през 2015 г. Това се случи, след като на власт дойде главният предизвикател на ЕС – унгарския министър-председател Виктор Орбан, възползвайки се от бежанската криза през същата година. И двамата лидери подхраниха и културна война срещу правата на жените и LGBTQ общността.

И все пак пандемията даде храна на не толкова масови групи, някои с тъмна история на хомофобия и расизъм, за да напреднат, докато недоволните гласоподаватели поставяха под въпрос блокадите и ваксините. Сега помощта за Украйна играе роля в наратива, че гласоподавателите са пренебрегнати, като не се пропуска традиционното противопоставяне на имиграционните и екологичните политики.

„Със сигурност ще продължим възхода си“, каза Мартин Хелме, лидер на Консервативната народна партия на Естония (EKRE), която води в някои проучвания на общественото мнение. „Проблемът с имиграцията се влошава и зеленият преход премахва либералната политика, защото унищожава благосъстоянието и жизнения стандарт на хората“, казва той в интервю на 6 септември.

Хелме е бивш естонски министър на финансите, който показа знак за превъзходство на бялата раса, когато полагаше клетва, и иска да спре още бежанци да дойдат от Украйна, а останалите в страната – да напуснат. Той казва, че иска да запази Естония за естонците. „Политическата система няма да оцелее, ако елитът реши да превърне живота на хората си в ад“, каза той.

Защиването на консервативната католическа работническа класа е крайъгълният камък на успеха на полската партия "Право и справедливост", която се бори за трети пореден мандат. На 6 септември централната банка изпрати стойността на валутата рязко надолу, намалявайки лихвените проценти повече от очакваното – ход, който гуверньорът и партиен съюзник каза, че ще бъде приветстван от обикновените поляци.