Ще повтори ли Израел грешката с войната срещу ООП от 1982 г.?

Обсадата на ивицата Газа започна и израелският премиер Бенямин Нетаняху обеща "могъщо отмъщение", заявявайки, че ще "елиминира" палестинската военна групировка "Хамас" (призната за терористична от САЩ и ЕС – бел. прев.) след кошмара, който нейните бойци причиниха на Израел през уикенда. "Хамас" може да бъде изтласкана от бедната ивица Газа, а Нетаняху твърди, че действията му „ще променят Близкия изток“.

Има четири войни между Израел и "Хамас", откакто групировката превзе Ивицата Газа през 2007 г., всяка от които завърши с връщане към неустойчивото статукво. Но има едно ехо от лятото на 1982 г., когато тогавашният министър на отбраната на Израел Ариел Шарон обеща да изчисти Организацията за освобождение на Палестина (ООП) от Южен Ливан. Той искаше и да промени Близкия изток, пише за Financial Times Ким Гатас, почетен член на Institute of Global Politics към Колубийския университет в Ню Йорк.

С кимване и намигване от американския държавен секретар Александър Хейг, Шарон изпрати войските си чак до Бейрут, обсаждайки града в продължение на два месеца. Въпреки че в крайна сметка ООП напусна Ливан, първата широкомащабна сухопътна война на Израел срещу недържавно образувание беше една от най-големите му стратегически грешки – и доведе до клането в Сабра и Шатила от ливанските християнски съюзници на Израел. Все още живеем с последствията от високомерието на Шарон и намигването на Хейг, включително раждането на ос на съпротива от Дамаск до Техеран.

Израел искаше не само да прогони ООП, но и да помогне за установяването на приятелско правителство в Бейрут, с което да сключи мир, като същевременно постави Сирия на колене, а може би и на масата за преговори, като разбие въоръжените ѝ сили в Ливан. И всичко това без нито една отстъпка към палестинците. Ако Нетаняху смята, че този път може да бомбардира Газа и след това да се върне към преговорите за нормализиране на отношенията със саудитците, без да предложи нищо съществено на палестинците, той разчита много погрешно Рияд.

Урокът от последните четири десетилетия също е, че всеки опит да се унищожат палестински въоръжени групировки води само до по-екстремни повторения и по-лоши казуси. Два дни след нахлуването на Израел в Ливан пълен самолет на Иранската революционна гвардия пристигна в Дамаск и се насочи към долината Бекаа в Ливан с благословията на сирийския президент Хафез Асад. Иран повече не напусна Леванта. "Хизбула" (ливанската терористична организация – бел. прев.) - най-успешният износен проект на Техеран след Иранската революция от 1979 г. - беше създадена и заедно с Иран се закле да прогони Америка от Ливан и Близкия изток. През 1983 г. САЩ претърпяха опустошителен удар, когато камиони със самоубийци се взривиха първо в посолството им в Бейрут, а след това и в морския контингент на американско-френските многонационални сили. Президентът Роналд Рейгън изтегли морските пехотинци, задържайки за кратко военните кораби на САЩ край бреговете на Ливан.

Сирия чакаше своя момент, докато СССР попълваха арсенала си, превръщайки се в подпалвач за американските планове в региона, докато се представяше за пожарникар. Днес Дамаск изпълнява различна роля, тъй като Иран, "Хизбула" и Русия поддържат сериозно присъствие на негова територия.

След като американски граждани сега са сред жертвите и заложниците на светкавичната атака на "Хамас", а ударна група от американски самолетоносачи е на път, Америка вече е замесена отвъд статута си на съюзник на Израел - точно както беше в Ливан, без обаче войски на терен. Израел търси отмъщение, но САЩ трябва да се вслушат в предупреждението от 1982 г.

Тогава Съветският съюз търсеше начини да си възвърне влиянието в Близкия изток, където бе загубил значителни позиции, след като Египет смени отбора, за да стане съюзник на САЩ. Съветският посланик в Бейрут Александър Солдатов даде да се разбере, че Москва е против какъвто и да е американски успех в Близкия изток и работи за провалянето на сделката между Ливан и Израел, постигната с посредничеството на САЩ. Солдатов също обеща да осуети безпроблемното изтегляне на САЩ от Ливан, докато администрацията на Рейгън помагаше на антисъветските муджахидини в Афганистан.

Няма доказателства, че Съветитският съюз е имал пръст в опустошителната атака срещу морските пехотинци през октомври 1983 г., но дневният ред на Москва, Техеран и Дамаск бе съгласуван. По същия начин няма доказателства, че Русия е предоставила каквато и да е подкрепа за атаката на "Хамас" срещу Израел, а и Москва поддържа добри връзки с Тел Авив – поне досега. Но общата антиамериканска визия е налице, особено докато Вашингтон подкрепя Украйна и действа за нормализиране на връзките между Израел и Саудитска Арабия. Иран доставя на Москва дронове, а пък лидерите на "Хамас" направиха няколко посещения в Русия наскоро.

В основата си настоящият конфликт представлява най-дългата окупация в съвременната му история, която подрива свободата на палестинците, докато Израел неуморно търси сигурност. Но по-голямата картина обрисува регионалните промени и глобалните съюзи, достигащи критична точка. Опасността сега е от още стратегически грешки, които само ще вкоренят насилието за години напред, завършва Гатас.