Ще тръгне ли Израел по пътя на САЩ след 11 септември?

Войните обединяват нациите. Шокът и ужасът от атаките на "Хамас" срещу Израел сплотиха една дълбоко разделена страна. Възможно е израелският премиер Бенямин Нетаняху сега да сформира правителство на националното единство.

Израелското единство ще продължи известно време, защото тази криза е много далеч от своя край. Съдбата на заложниците в Газа, включително деца и стари хора, ще продължи да измъчва Израел. Правителството също така е изправено пред риска от отваряне на нови фронтове в окупирания Западен бряг или по границата с Ливан. Но съвсем скоро Израел ще бъде потопен в политически спор за това какво се обърка. Два провала ще трябва да бъдат анализирани. Първият е в областта на разузнаването и сигурността. Вторият е стратегически, пише главният външнополитически коментатор на Financial Times Гидиън Ракмън.

Израел отдавна се гордее със своите разузнавателни служби. Обикновено се приемаше, че нищо особено не може да се случи в Газа, без Израел да знае за него. Но "Хамас" успя да планира и изпълни сложна и многостранна атака и щурм през граница, която израелците смятаха за сигурна. По този начин бяха извършени най-смъртоносните атаки срещу Израел от основаването на държавата през 1948 г.

И десницата, и центърът са напът взаимно да се обвиняват за провала в разузнаването и сигурността. (Левицата вече почти не съществува.) Като министър-председател Нетаняху е естественият виновник за случилото се.

Уверенията на премиера, че заплахата от "Хамас" е овладяна, изглежда са били измамни. Докато се бори да избегне присъда по дело за корупция, Нетаняху сформира правителство, разчитащо на партии от крайната десница. Тези партии подкрепят нарастващата агресия от страна на израелските заселници в Западния бряг. Армейски сили бяха пренасочени към региона, за да овладеят произтичащото от това насилие - което отслаби отбраната на страната по границата с Газа.

Израелската десница и крайнодесните обаче имат готов контрааргумент. Те са готови да обвинят опозицията и върхушката в разузнаването за отслабването на сигурността на страната.

През последните месеци имаше огромни антиправителствени демонстрации срещу съдебните реформи, прокарвани от Нетаняху, които според опозицията застрашават демокрацията в Израел. Някои високопоставени фигури от областта на сигурността подкрепиха тези демонстрации и много израелски запасняци отказват да се явят на служба.

Когато ръководителят на Шин Бет, вътрешната разузнавателна служба, предупреди Нетаняху по-рано тази година, че смъртоносните атаки на израелски заселници срещу палестинци ще увеличат заплахата за сигурността на Израел, той беше остро осъден от членовете на партията на Нетаняху, Ликуд. Един член на парламента от нея се оплака: „Идеологията на левицата достигна до висшите ешелони на Шин Бет. Дълбоката държава е проникнала в ръководството на Шин Бет и въоръжените сили.“

Крайнодесните със сигурност ще повторят тези аргументи през следващите седмици, докато настояват за отмъщение срещу "Хамас". Но разследването на Израел ще трябва да отиде далеч отвъд непосредствения провал в разузнаването и сигурността - колкото и дълбок да е той. Цялата стратегия на Нетаняху спрямо палестинците сега изглежда като провал.

Тя по същество включваше „свиване“ на конфликта с палестинците – като същевременно се осигурява сигурност на израелските граждани, изгражда се икономиката и се нормализират отношенията с арабските държави. Нетаняху вярваше, че Израел може да се справи със спорадичните ракетни атаки и да живее с международното осъждане на израелската блокада на Газа.

Израелският лидер отхвърли аргумента, че Израел никога няма да бъде приет в Близкия изток, докато не сключи мир с палестинците. Вместо това той твърдеше, че установяването на нормални отношения с арабските съседи на Израел би помогнало за постигането на вътрешен мир - чрез прекъсване на външната подкрепа за палестинците.

Този план набираше инерция със засилващите се твърдения, че Израел и Саудитска Арабия са близо до установяването на дипломатически отношения. Но тази нормализация сега вероятно ще бъде отложена. Докато голяма част от западното отразяване на кризата ще се съсредоточи върху ужасите, извършени от "Хамас", фокусът в Близкия изток вероятно ще бъде върху страданието на палестинците, жертва на ответните израелски удари срещу Газа. На този фон вероятно ще е невъзможно да се сключи израелско-саудитска сделка.

Но макар че стратегията на Нетаняху за Палестина се разпадна, далеч не е ясно какво може да я замени. В настоящия климат на скръб и гняв в Израел е неизбежно правителството да предприеме свиреп военен отговор. Но израелското правителство все още няма визия, която да отива отвъд убийството на лидери на "Хамас".

В дългосрочен план е трудно да се повярва, че Израел ще продължи да търпи контрола на "Хамас" върху Газа. Но въпреки че се говори много за изпращане на израелската армия обратно в Газа, това изглежда като капан. Както посочва ученият Лорънс Фрийдмън, армията „нито има капацитета, нито издръжливостта да поеме контрола над Газа. Това остава територия от 2 милиона души (една от най-гъстонаселените в света – бел. прев.), и тъй като хората няма къде другаде да отидат, те ще останат, още по-гневни.“

Шокът и яростта в Израел напомнят на емоциите в САЩ след атаките от 11 септември, които провокираха демонстрация на единство и сила. Това доведе до продължила десет години „война срещу тероризма“ – която много американци сега смятат за погрешна и саморазрушителна. Израел може би тръгва по същия опасен път.