Западната подкрепа за Украйна вече не може да се приема за даденост

„Никой не вярва в нашата победа както мен“, заяви президентът на Украйна Володимир Зеленски в скорошно интервю за списание Time. И е прав, пише за Financial Times Иван Кръстев, председател на софийския Център за либерални стратегии.

Изправени пред мрачната реалност на буксуващата украинска контраофанзива и след кървавата атака на “Хамас” и бруталния отговор на Израел, много наблюдатели се питат дали Западът все още има жизнена стратегия за справяне с руската война в Европа.

Кой реално вярва, че през следващата година или две Киев може да си върне територия, анексирана от Русия, след като дори генерал Валери Залужни, популярният началник-щаб на украинските въоръжени сили, даде да се разбере, че „най-вероятно няма да има голям и вдъхновяващ пробив”? И кой, освен най-големите оптимисти сред нас, смята, че президентът Владимир Путин е отворен за смислени преговори само година преди американските президентски избори, за които неговият предпочитан кандидат Доналд Тръмп е фаворит в социологическите проучвания?

Всъщност, и ястребите, и гълъбите относно Украйна започнаха да изглеждат опасно откъснати от реалността.

Не е изненадващо, че общественото настроение се помрачава - както в Украйна, така и на запад. И на фона на съпротивата на републиканците срещу допълнителното финансиране от САЩ за военните усилия на Киев и пренасочването на вниманието към Близкия изток, подкрепата на Запада за Украйна вече не може да се приема за даденост.

Сега европейците са изправени пред две много различни, но взаимосвързани войни, които заплашват не само сигурността на Европа, но и политическата идентичност на европейските общества. И в двете войни участват ядрени сили, и двете са от голямо символично значение.

Войната между Израел и „Хамас“ не само насочи общественото внимание към Близкия изток и създаде конкуренция за ресурси, но също така отслаби представата, че има нещо изключително в природата на руската агресия. Когато Русия прекъсна енергийните доставки за градове в Украйна, тя беше обвинена в извършване на военни престъпления. Израел лиши Газа от енергийно и водно снабдяване. Готови ли са Украйна и Западът да нарекат това военни престъпления?

Неотдавнашно проучване на „геополитическите емоции“, проведено от Европейския съвет за международни отношения (ECFR) точно преди войната в Газа, разкрива обезпокоителна, макар и не изненадваща, тенденция. Общественото мнение в големите незападни страни се интересува повече от това кога ще свърши войната, а не как.

Обществото гледа на Запада и на Украйна, а не на Русия, като на основната пречка за мира. Повечето в така наречения Глобален юг очакват, че през следващите пет години Москва ще надделее и гледат на конфликта като на проявления на конфронтацията между САЩ и Русия.

И така, въпросът е: може ли Западът да триумфира, ако собственото му население не вярва, че трябва да е във война?

В първите месеци на конфликта Кремъл беше в плен на заблудата, че неговата „специална военна операция“ ще приключи след няколко седмици и че руските войски ще бъдат посрещнати в Украйна като освободители. Но агресивната война, която Путин започна през 2022 г., не е тази, която той води сега.

Много коментатори пропускат да признаят, че днес Путин вижда конфликта в Украйна като част от един вид „вечна война“ със Запада. Неговата цел вече не е да установи проруска Украйна, а да демонстрира, че една прозападна Украйна би била почти провалена държава и че във всеки случай западната подкрепа за нея в крайна сметка ще се изпари.

В тази нова среда предизвикателството, пред което е изправен Западът, е поразително подобно на това, пред което САЩ някога бяха изправени в Западна Германия (особено Западен Берлин) в първите години на Студената война.

Западът трябва да докаже, че Украйна е място, в което инвеститорите са готови да вложат парите си – защитени, естествено, от батареи от ракети „Пейтриът“ - преди войната да свърши. Тя трябва да е и страна, в която големият брой украинци, живеещи в момента извън родината си, са готови да се върнат. И накрая, преговорите за присъединяване на Украйна към ЕС трябва да могат да започнат дори докато войната бушува.

Най-поразителната констатация от проучването на ECFR обаче е, че мнозина в незападните страни, които вярват, че Русия ще надделее в Украйна, също вярват, че ЕС няма да съществува след 20 години. Това трябва да накара европейските лидери да осъзнаят факта, че залогът тук не е само украинският суверенитет, завършва Кръстев.