Американската история говори за подкрепа на украинския флот

Когато бях на десет започнах да чета за военноморска стратегия и тактика - наистина харесвах една книга, която имах за Хорацио Нелсън. Моят категоричен фаворит обаче беше „Морски капитан от Салем“ на Ленард Уибърли, приказката за риболовен капитан с причудливото име Мир Божий, пише за Financial Times Роуз Готмелър, лектор в Станфордския университет и бивша заместничка на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг (2016-19 г.)

Той бива вербуван от Бенджамин Франклин, за да убеди французите, че новосъздадените Съединени щати могат да разбият могъщата Великобритания близо до собствените ѝ брегове. И успява, като се изправя срещу британския флот толкова успешно, а французите оказали необходимата военна помощ. Останалата част от тази история е добре известна: френският флот помaга на САЩ да победят Великобритания веднъж завинаги през 1781 г. в битката при Йорктаун.

Не бях прелиствала книгата шестдесет години, но напоследък това ми се върти в главата заради забележителното представяне на украинците в Черно море. Те използваха своя „флот от комари“, за да изтласкат руснаците от пристанището Севастопол. Москва премести значителни военноморски ресурси обратно в Новоросийск (отвъд Керченския проток – бел. прев.)

Свободният достъп до Севастопол беше важна причина за първата инвазия на Путин в Украйна през 2014 г. Като направи „Крим наш“ той вече не трябваше да преговаря с досадните украинци за достъп до военноморската база, щабът на руския черноморски флот. Той също така унищожи украинския флот, осигурявайки руски контрол над Черно море.

И сега руснаците загубиха този контрол от храбри военноморски сили, които се основават на украинската техническа мощ. В съветската епоха украинците създадоха страховити междуконтинентални балистични ракети. Сега те прибягват до това знание при ракети с по-малък обсег и дронове, които използват за атаки срещи руския флот.

Най-яркият пример е потопяването на „Москва“, флагманът на Черноморския флот, през април 2022 г. Украинците използваха две противокорабни ракети „Нептун“, проектирани и произведени от базираното в Киев Държавно конструкторско бюро „Луч“. Ракетата, тествана за първи път през 2016 г., очевидно бе успешна.

Украинците импровизират и с превозни средства за доставка, като използват всичко - от джетове, през надуваеми лодки, до безпилотни плавателни съдове, за да атакуват руски позиции. И те осъществиха атаки срещу знаковия проект на президента Владимир Путин, мостът над Керченския проток, свързващ Крим с континента. Руснаците имат трудности да го защитават.

По този начин украинците успяха да възпрепятстват не само руските военноморски операции от Крим, но и застрашиха военната логистика. Ролята на Севастопол като гигантски складов център, който снабдява руските нашественици, отслабна.

Украинците използваха това в своя полза, отваряйки коридор за корабоплаване, след като руснаците спряха организираната от ООН сделка за зърно през юли. Разбира се, тези доставки не са без риск. На 8 ноември руска ракета удари товарен кораб под либерийски флаг в Одеса, убивайки украинския пилот и ранявайки няколко членове на екипажа. Украинските власти обаче настояват, че коридорът остава отворен. В доклад от 9 ноември Министерството на възстановяването заяви, че 6 напълно натоварени кораба са напуснали Одеса този ден и още 5 чакат да влязат в пристанището. То съобщи, че от август 91 кораба са натоварили 3,3 милиона тона селскостопански и метални продукти от украинските пристанища. Този обем е значителен предвид руските атаки срещу украинската пристанищна инфраструктура.

Този износ на храни помага за поддържането на икономиката на Украйна, но също така снабдява гладни хора по целия свят. Те трябва да благодарят на украинския „флот от комари“.

Но той не можеше да направи всичко сам. Въздушната и противоракетната отбрана, предоставена от САЩ и техните съюзници от НАТО, съчетана с противоракетната отбрана на Украйна, лишават Русия от въздушно превъзходство както над украинска територия, така и над нейното черноморско крайбрежие. По този начин търговското корабоплаване се защитава от въздуха, докато достигне водите на Румъния, България и Турция, страни от НАТО, които Русия не смее да атакува.

Което ме връща към морския капитан от Салем, споделя авторът. Той успява да срази могъщия британски флот в собствените му води. Наградата беше френска военна помощ, включително морски флот, който беше решаващ за победата над британците.

Бойките украинци трябва да ни напомнят за Мир Божий. Те се изправят срещу превъзхождаща ги сила и успяват да я обуздаят. За да поддържат този контрол, те се нуждаят от нашата постоянна помощ. Това не би трябвало да е трудно за разбиране от американците – става въпрос за нещо, което и ние сме преживявали. Това е историята на бунта ни срещу британците и раждането на нашата нация, завършва Готмелър.