Различни ли си законът и моралът във време на война?

„Дата, която ще остане позорна“ беше начинът, по който президентът на САЩ по това време Франклин Делано Рузвелт описа 7 декември 1941 г. – денят, в който Япония атакува американската военна база Пърл Харбър, убивайки 2403 души, включително 68 цивилни.

В отговор САЩ започнаха тотална война срещу Япония, която кулминира с използването на атомната бомба. Смята се, че около 70 хил. човека са били убити само в Хирошима.

За Израел 7 октомври 2023 г. е дата, която ще остане позорна, пише главният външнополитически коментатор на Financial Times Гидиън Рахман. При терористичните атаки на „Хамас“ загинаха около 1200 души, повечето от които цивилни, а повече от 240 бяха взети за заложници. Смята се, че свирепият отговор на Израел на тези атаки е коствал живота на повече от 11 500 души в ивицата Газа.

От самото начало Израел беше раздразнен от чуждестранни критики за действията си в Газа - и прибегна до Втората световна война, за да ги оправдае. Нафтали Бенет, бивш израелски министър-председател, реагира с учудване, когато в началото на конфликта го попитаха за цивилните жертви. Неговият отговор беше: „Сериозно ли ме питате за палестинците? Какво ви става? Ние се борим с нацисти!“.

Ннастоящият премиер на Израел Бенямин Нетаняху напомни на западната публика за масовите цивилни смъртни случаи, причинени от съюзническата бомбардировка над Дрезден през 1945 г. Един израелски министър дори спекулира с хвърляне на ядрено оръжие върху Газа - въпреки че бързо беше порицан.

Моралните въпроси, поставени от Хирошима, са в общественото съзнание сега поради огромния успех на „Опенхаймер“. Филмът показва как бащата на атомната бомба е съжалявал за нейното използване. Но зрителите са оставени сами да решат. Прав ли е бил Джей Робърт Опенхаймер да изпитва угризения? Или президентът Хари Труман с право го е нарекъл „ревльо“ за това, че се усъмнява в жестокия акт, необходим за прекратяването на една жестока война?

Холивуд може да не е решил, но международното право е ясно. Използването на ядрени или конвенционални бомби с умишлената цел да се причинят масови цивилни жертви сега се класифицира като военно престъпление.

Това не е скорошна позиция. Женевските конвенции от 1949 г., които забраниха умишленото атакуване на цивилно население, бяха изработени в отговор на ужасите на Втората световна война. Те бяха ратифицирани от всички държави по света.

Женевските конвенции също определят като военно престъпление спирането на водата и електричеството на цивилно население във военна зона. Това беше заплаха, която Израел отправи в началото на конфликта в Газа и която сега оттегли - въпреки че количеството гориво и вода, влизащо в Газа, остава много ограничено.

Въпреки реториката на политици като Бенет и Нетаняху израелската армия твърди, че продължава да следва международното право. Тя претендира, че всичките ѝ бомбени кампании са били в преследване на легитимни военни цели и че цивилните жертви са нежелана последица от това, че Израел упражнява правото си на самоотбрана.

Няма съмнение, че според международното право Израел наистина има легитимно право на самоотбрана. Ето защо сравненията между израелските действия в Газа и руските атаки в Украйна са повърхностни. За разлика от Русия, Израел беше нападнат.

Според международното право самоотбраната позволява действия, които много наблюдатели смятат, че би трябвало да бъдат обявени за „военни престъпления“. Може например да бъде законно да се атакува болница, ако тя се използва като база за операции от врага. Така Израел оправда нападението си над болницата Ал-Шифа в Газа.

При влизането си в Ал-Шифа Световната здравна организация (СЗО) описа болницата като „зона на смъртта“. Досега израелците не са предоставили солидни доказателства, че болницата наистина е била основна оперативна база на „Хамас“. Но дори съхранението на боеприпаси в болница или използването ѝ като огнева позиция може да я превърне в легитимна цел според международното право. Ударът обаче би бил законен само ако спечеленото военно предимство се прецени като пропорционално на „съпътстващите щети“ за цивилните.

Атаките срещу болници за съжаление не са уникални за Израел, както много от критиците му смятат. Нов анализ за лондонския Royal United Services Institute (RUSI) посочва, че само тази година е имало 855 атаки срещу медицински заведения в 18 конфликтни зони. Сирийските и руските сили систематично бомбардираха болници в Сирия, причинявайки масови жертви, а след това систематично отричаха действията си.

Сцените в Ал-Шифа и на други места в Газа обаче разпалиха световното обществено мнение. Дори ако Израел успее да убеди международните юристи, че действията му са били законни, много наблюдатели ще продължат да вярват, че те са били неморални.

Позицията, че има разлика между законност и морал не е необичайна в историята на войните. Всъщност ужасът от тактиките, използвани в предишни войни, често е водел до напредък в международното хуманитарно право. След Първата световна война използването на отровен газ бе забранено. Женевските конвенции бяха разширени след Втората световна война и след това отново през 70-те години в отговор на нови оръжия и форми на водене на война.

Си Хорн, лекар от британската армия и автор на въпросния анализ за RUSI, твърди, че следващата промяна в международното хуманитарно право трябва да бъде „забрана за използването на експлозивни оръжия в болници“. Ако това се случи, от трагедиите в Газа все пак може да има и някаква (трайна) полза, завършва Ракмън.