Време е да поставим хората пред роботите

Когато през ноември миналата година британският министър-председател Риши Сунак попита Илон Мъск какво мисли за изкуствения интелект (AI), отговорът беше шокиращ и дори апокалиптичен. „Ще дойде момент, в който няма да има нужда от работа“, отговори Мъск. „Ще имате такава, само ако я търсите за лично удовлетворение. Но AI ще може да прави всичко“.

Всичко? Националният доход във всяка страна може да бъде разделен на част, която отива при собствениците на капитала, и такава, която отива при работниците. Преди десетилетия икономисти като Никълъс Калдор вярваха, че разделението на националния доход между капитала и труда е фиксирано.

Моите изследвания върху глобалните доходи показват, че Калдор греши: няма нищо постоянно в дела на труда, пише за Financial Times икономистката Ан Харисън, декан на Berkely Haas School of Business. В повечето страни делът на труда в националния доход намалява през последните години. Възможно ли е една от причините да е прогнозата на Мъск за силата на новите технологии да заменят работните места?

В САЩ спадът в дела от икономическия пай, който отива при работниците, е драматичен. Как се случи това? Просто казано, печалбите се увеличиха, но доходите от труд стагнираха като дял от корпоративните приходи. Между 1997 г. и 2019 г. печалбите почти се удвоиха за листнатите в САЩ компании, от 8% на 15% от приходите. Но заплатите не се покачиха толкова бързо: делът им в приходите падна от 27 на 12 на сто, а в добавената стойност - от 52 на 23 на сто.

Това е тревожно. В световен мащаб има пряка връзка между намаляването на националния дял на труда и нарастващото неравенство. В САЩ неравенството в доходите след данъци сега е на най-високото си ниво от 40 години. По-голямото неравенство често е свързано с повече социални вълнения, повече хора, живеещи в бедност, и по-екстремни изборни резултати.

Едно възможно обяснение е глобализацията, която може да навреди на работниците, тъй като на тях им е по-трудно от собствениците да се репозиционират. Друго е нарастващата пазарна мощ на големите компании, което може да затрудни служителите да запазят своя дял от печалбата. Трето обяснение, както предположи Мъск, са технологичните промени, които улесняват замяната на хората с машини.

Проучих и трите възможности, пише авторката, използвайки огромната информация в Orbis, система, която събира данни както за публични, така и за непублични компании. Резултатите сочат, че макар и трите фактора да играят роля в намаляването на дела на труда в БВП, най-големият двигател е наистина замяната на хората с машини, което ги прави - от икономическа гледна точка - отживелица.

Дарън Аджемоглу и Паскуал Рестрепо от MIT (Масачусетският технологичен институт – бел. прев.) са изчислили, че всеки допълнителен робот в САЩ елиминира 3,3 работници. Моите данни сочат, че увеличение с един процентен пункт на разходите за научноизследователска и развойна дейност е свързано с два процентни пункта спад в дела на корпоративния труд.

Аджемоглу и Рестрепо откриват също, в друго свое изследване, че по-голямата част от увеличаването на неравенството се дължи на това, че работниците, изпълняващи рутинни задачи, биват засегнати от автоматизацията. Професорът по икономика в MIT Дейвид Отър и колеги показаха, че най-големият спад в дела на труда е настъпил в промишлеността, докато в няколко сектора, като например финансовата индустрия, делът на труда всъщност се е увеличил.

Какво може да спре общия спад в дела на труда? Някои икономисти, като покойния Тони Аткинсън, и други, включително Бил Гейтс, се застъпиха за форма на универсален базов доход. Други, като Аджемоглу, предполагат, че обществената политика трябва да фаворизира хората, които могат да се научат да използват новите технологии. Заедно с Рестрепо той пише за необходимостта от „премахване на стимулите за прекомерна автоматизация“.

Заедно с двама съавтори в друго изследване Аджемоглу също така твърди, че намаляващият дял на труда в САЩ и Дания може да се обясни отчасти с това, че компаниите наемат завършили магистърска степен по бизнес администрация (MBA), които съкращават разходите и работната сила. Но това е все едно да обвиняваме лекар, който посещава болен пациент, че е причинил заболяването. Компаниите наемат хора с MBA дипломи, когато конкуренцията стане жестока и те се нуждаят от стратегическите насоки, които тази квалификация може да предложи.

Най-малкото, вярвам, споделя авторката, че властите трябва да гарантират, че данъчните стимули и субсидиите насърчават компаниите да създават повече и по-добри работни места. В момента капиталовите инвестиции получават преференциално данъчно третиране, докато данъците върху заплатите обезсърчават наемането на повече работници. Пренасочването на стимулите за инвестиране в хора вместо в машини би било полезно.

Подпомагането на възможности за висше образование на разумна цена (като тези, предоставяни от държавните университети като Бъркли в Калифорния) би предпазило хората от автоматизацията, която е насочена към рутинната работа. Осигуряването на по-силни мрежи за социална сигурност би попречило на американските лидери да прибягват до протекционистични мерки, като мита, за облекчаване на глобалната конкуренция. Ограничаването на международната търговия няма да помогне на средния работник в Китай и няма да направи много за средния работник в САЩ, защото това, което стои зад намаляващия дял на труда, са технологиите.

Като ръководител на бизнес училище се надявам, че това и бъдещите поколения лидери винаги ще поставят хората на първо място. Далновидните бизнес училища отчитат многото заинтересовани страни, засегнати от всяко бизнес решение, далеч отвъд акционерите и техните печалби, завършва Харисън.