Прикриването на лошите данни не е решение на икономическите проблеми на Китай

Икономиката на Китай остава в тежко състояние, като дефлацията се вкоренява, фондовият пазар спада и капиталът изтича от страната. Влошаването на икономическите настроения утежнява нещата и правителството изглежда е решило, че трябва да ги контролира - чрез прикриване на данни, които обрисуват лоша картина и чрез потискане на отрицателните коментари и анализи.

Във време, когато най-големият проблем пред китайската икономика е липсата на доверие в правителството, подобни действия вероятно ще имат обратен ефект и ще влошат нещата. Нереалистично позитивната реторика, която е в противоречие с реалностите, с които се сблъскват китайските домакинства и предприятия, едва ли е решението на икономическите трудности на Китай, пише за Financial Times Есуар Прасад, професор в университета Корнел (щата Ню Йорк) и старши сътрудник в Brookings Institute.

В края на 2023 г. президентът Си Дзинпин изнесе реч, в която изрично призна трудностите, пред които са изправени компаниите и домакинствата. Той посочи, че правителството ще вземе решителни мерки за съживяване на растежа и гарантиране на икономическата и финансова стабилност. Тази реч породи надежда, че правителството разбира сериозността на предизвикателствата, пред които е изправена икономиката, и ще предприеме решителни действия, за да предотврати западането. Но след това маршът на лошите икономически новини продължи на фона на вяла политическа реакция. Още по-лошо за Китай, всичко това се случва в момент, когато икономиката на САЩ продължава да работи на пълни обороти.

Когато премиерът Ли Цян изнасяше речта си в Давос миналия месец, правителството изглежда бе решило, че единственото приемливо е позитивизмът. Речта му възхваляваше достойнствата на икономиката. Единствената завоалирана препратка към каквито и да било краткосрочни предизвикателства беше съветът към публиката, че разбирането на китайската икономика изисква панорамен поглед, „за да видите цялата картина по обективен и всеобхватен начин и наистина да разберете къде е тя и накъде отива“.

Правителството на Китай явно искаше да изпрати съобщение, че растежът на икономиката се е стабилизирал, всички рискове са управляеми и страната остава гостоприемна за чуждестранните компании и инвеститори. Тези думи не допринесоха много за подобряване на настроенията както в Китай, така и извън него.

Това се случва на фона на мерките за скриване на данните, които издават лоши новини. Когато раждаемостта започна да спада преди няколко години, пораждайки опасения за намаляване на работната сила, правителството спря да публикува тези данни. Когато младежката безработица скочи миналата година, правителството прекрати и тези данни. Сега то публикува данни за безработицата с предполагаеми „подобрения“, които показват по-ниска безработица сред младите хора, но които се смятат за по-малко достоверни. Данните за доверието на потребителите и финансовите пазари също бяха обект на затъмнение.

Разбира се, всяко правителство се опитва да представи икономическите данни в положителна светлина. И все пак изтриването на лошите данни, заедно с цензурата и репресиите спрямо всякакви негативни настроения за икономиката, едва ли ще вдъхнат доверие. Този подход дори поражда съмнения относно очевидно добри новини. Когато Ли Цян обяви в Давос, че икономиката на Китай е надхвърлила целта за растеж от 5% през 2023 г., това беше посрещнато със скептицизъм.

Опитите на правителството да изпрати положително послание, като същевременно предприема строги мерки за овладяване на низходящата икономическа и финансова спирала, още повече уронват доверието. Ограничаването на късите продажби на фондовите пазари, затягането на отлива на капитал и уволняването на длъжностни лица едва ли адресират фундаменталните проблеми, отговорни за икономическата болест, и може само да изострят паниката.

За да обърне нещата, Китай би могъл да се върне към наръчник, който е използвал в миналото - обявяване на рамка за реформи и след това действия по нея. Някои от тези рамки, включително превръщането на юана в основна международна валута и инициативата за общ просперитет, бяха осмивани като амбициозни, но празни лозунги. Те обаче включваха мерки, които бяха положителни за китайската икономика и посочваха ясни политики - нещо, което напоследък липсва. Като се има предвид до каква степен е спаднало доверието в правителството, сега ще е необходимо много повече - не само ясно формулиране на намеренията на властта, но и конкретни действия, като фискална подкрепа за икономиката, особено такава, насочена към домакинствата, и инвестиция под формата на незабавни промени, подкрепящи частния бизнес.

Задушаването на лошите новини и тръбенето само на положителна реторика не е заместител на действията за решаване на проблемите на Китай. Време е правителството да признае трудната реалност и да отговори с ясна политическа програма, подкрепена от решителни действия, завършва Прасад.