Какъв е всъщност растежът в Китай?

Китайската икономика е нараснала с 5,2% миналата година според официалната статистика. Но за мнозина в бизнеса вероятно усещането е по-различно, доколкото може да се съди по впечатленията от улиците на Пекин и други големи градове, пише Джо Лейхи, шеф на пекинското бюро на Financial Times.

В ресторантите нямаше хора, магазините бяха празни и имаше сведения за спад на цените на имотите повече, отколкото показваха официалните данни. Изследователската компания Rhodium Group заяви през декември, че повечето икономически показатели през 2023 г. сочат, че действителният растеж е по-скоро 1,5 процента. Има проблясъци, каза тя, като производството на електрически превозни средства, но те не могат да компенсират „общото неразположение“.

За бизнеса разликата между подобни оценки и официалните данни за това колко бързо може да се разрасне втората по големина икономика в света тази година и след това се превърна във важен въпрос за техните планове за глобална експанзия. Годишно проучване сред членовете на Американската търговска камара в Китай (AmCham China) установи, че малко над половината планират да увеличат инвестициите си в страната тази година, което е леко повишение спрямо миналата година. За малко повече от една четвърт от тази група очакванията за по-бърз икономически растеж през 2024 г. са били важен фактор.

Въпросът за измерването на този растеж обаче става все по-политизиран, тъй като Пекин се опитва да измести наратива от критиките, че неговият модел на растеж е прекалено зависим от държавните инвестиции, а не от потреблението.

В годишния си доклад за Китай, публикуван наскоро, МВФ каза, че възстановяването на страната след пандемията през миналата година е било „потиснато“, тъй като имотният сектор и слабите износ и инвестиции са натежали върху растежа. Фондът също така прогнозира по-бавен растеж през 2024 г.

Това предизвика възмущение от китайските власти. Представителите на МВФ трябва да предостави „по-коректна прогноза“, за да помогне на Китай да „стабилизира“ доверието „у дома и в чужбина“, се казва в изявление на Джънсин Джан, изпълнителен директор на МВФ за Китай, което придружава доклада на Фонда.

Кой е прав? На ниво от 5,2 процента официалният ръст на БВП на Китай за 2023 г. е най-ниският от десетилетия, като се изключат годините на пандемията - 2020 и 2022 г. Но все още е значителен за икономика с мащаба и развитието на китайската.

Проблемът за Китай обаче е, че може би се е очаквало възстановяването да бъде по-силно спрямо 2022 г. – година, когато пандемичните блокади и строгите ограничения за пътуване удариха сектора на услугите и веригите за доставки и задълбочиха забавянето в сектора на имотите.

Въпреки че растежът беше силен през първото тримесечие на 2023 г., той изискваше нарастваща правителствена подкрепа с течение на годината. Потреблението, стимулирано от освобождаването на задържаното търсене по време на блокадите, съставляваше по-голямата част от растежа през 2023 г. Потребителското доверие остана доста под нивата отпреди пандемията към края на годината, заяви МВФ. Фондът изчислява, че нетните преки чуждестранни инвестиции са намалели спрямо 2022 г.

По-ниското бизнес и пазарно доверие се отрази на капиталовите пазари. Китайският борсов индекс CSI 300 е загубил около 5,5% тази година, задълбочавайки спада от 2023 г. Бенчмаркът е надолу с 45% спрямо върховете си от 2021 г. Проучването на AmCham China показа, че макар рентабилността на нейните членове като цяло да се е подобрила от 2022 г. насам, повечето компании са били на нула или лека загуба, което допълнително предполага не толкова силен растеж в Китай.

Пекин настоява, че всичко върви по план, но все пак потиска разминаващите се с партийната линия местни мнения за икономиката, задълбочавайки дългогодишния скептицизъм относно точността на официалните данни.

Някои икономисти смятат, че при пресмятане на растежа на реалния БВП от номиналните данни, Пекин манипулира дефлатора (най-широката мярка за цените в икономиката), за да постигне своите цели. „Някои оценки предполагат, че официалните китайски данни надценяват БВП с около 20%“, писа Oxford Economics през декември.

За 2024 г. МВФ прогнозира ръст от 4,6% и след това около 3,5% до 2028 г. поради „ниска производителност и застаряване“ на населението. Тези прогнози като цяло са в съответствие с пазарните очаквания. Oxford Economics прогнозира растежът да спадне до около 3,5% към 2030 г. и само 2% към 2040 г., което вероятно ще отложи деня, в който икономиката на Китай ще настигне американската.

Джан отвръща, че страната все още има много двигатели на растежа - населението застарява, но е по-образовано, урбанизацията има повече пространство за развитие и Пекин инвестира в наука и технологии. „Китай ще продължи да бъде основен фактор за глобалния икономически растеж“, настоява той. Корпоративните бордове по света се надяват да е прав. Но летвата за Китай да докаже това се вдига, завършва Лейхи.