Китай е изправен пред дефлационна спирала

През 2002 г. Бен Бернанке, тогавашен управител на Федералния резерв на САЩ, изнесе реч, в която очерта важността от недопускането на дефлация. Той заключи: „Устойчивата дефлация може да бъде силно разрушителна за съвременната икономика и трябва да ѝ се противопоставяме енергично“.

Подобно предупреждение може да не изглежда подходящо за голяма част от света, където централните банки все още водят битка срещу инфлацията. Но в Китай то изглежда много уместно, пише за Financial Times Четан Ахя, главен икономист за Азия на Morgan Stanley.

За разлика от други големи икономики Китай е изправен пред предизвикателството на дефлацията. Дефлаторът на неговия брутен вътрешен продукт - най-широката мярка за цените, включваща всички стоки и услуги на дадена страна - е минус 1,4 процента и се свива в две последователни тримесечия. Следователно номиналният ръст на БВП на Китай е бил само 3,5% през третото тримесечие, много по-нисък от 6,4-те процента за САЩ.

Дефлационната среда поставя няколко предизвикателства. Първо, реалните лихвени проценти ще се повишат, увеличавайки тежестта върху длъжниците. Второ, въпреки че растежът на дълга се забавя, той вероятно ще остане по-висок от номиналния растеж на БВП. И така съотношенията дълг/БВП ще продължат да растат. По-важното е, че по-слабият дефлатор на БВП се отразява негативно на корпоративните приходи и печалби. Ако дефлацията продължи да ги изяжда, компаниите ще намалят ръста на заплатите, създавайки порочен цикъл от още по-слабо съвкупно търсене и нов дефлационен натиск.

Тези проблеми са особено предизвикателни в контекста на Китай, като се има предвид, че той също така е изправен пред повишени коефициенти на дълг и отслабващи демографски тенденции. Заедно с дефлацията тези фактори се комбинират, за да образуват предизвикателство, което ние наричаме „3D“ – дефлация, дълг, демография, пише авторът.

Дефлационният натиск в Китай произтича от намаляването на задлъжнялостта в балансите на имотния сектор и местните власти. Като са има предвид, че комбинираният дълг в тези баланси представлява около 100 процента от БВП, едва ли е изненада, че търсенето и цените са толкова ниски.

За да се справят с предизвикателството на дефлацията, властите в Китай трябва да използват цялата сила на монетарната и фискалната политика, за да повишат съвкупното търсене. Те вече разхлабват и двете политики, но според нас положените досега усилия ще доведат само до постепенно подобряване на дефлатора на БВП. Мерките няма да бъдат достатъчни, за да го вдигнат до диапазона от 2-3 на сто през следващите две години, който би благоприятствал здравословен растеж на корпоративните приходи и печалби.

Смятаме, че има две взаимосвързани причини за това. Първо, отговорът досега беше до голяма степен реактивен и колеблив. Отчасти това отразява факта, че властите са били загрижени за непродуктивното натрупване на дълг и са задействали процеса на намаляване на задлъжнялостта.

Като пример, въпреки че насрещните ветрове за растежа започнаха да се усилват от началото на второто тримесечие на тази година, едва през юли бяха въведени по-съгласувани мерки за разхлабване на политиките, като дори те не са достатъчни, за да отблъснат решително тези ветрове. Предизвикателството е, че ако разхлабването не е достатъчно, рискът от дългово-дефлационна спирала ще си остане. Реалните лихви ще останат високи и ще продължат да тежат на съвкупното търсене.

Второ, растежният микс остава небалансиран. Инвестициите на Китай все още са твърде високи - 42 процента от БВП. Тази склонност към инвестиране, или може би свръхинвестиране, е с цената на намаляваща възвращаемост, излишен капацитет и дефлационен натиск. Следователно, продължаващото стимулиране на растежа чрез инвестиции, както направи Китай в миналото, вероятно ще бъде само временен импулс и може да усложни управлението на инфлацията в средносрочен план. Всъщност може да се каже, че настоящата ситуация е резултат от минали усилия, при които инфраструктурата и недвижимите имоти бяха стимулирани по антицикличен начин всеки път когато износът отслабваше.

Оптималният подход сега е да се стимулира потреблението. По-конкретно, властите биха могли да увеличат социалните добавки за образование, здравеопазване и обществени жилища, което може да помогне за освобождаването на високите спестявания на домакинствата. Засега виждаме малко признаци, че този преход се материализира. Съотношенията на различните видове социални разходи към БВП остават непроменени през последните години.

Неотдавнашните слаби данни за растежа и инфлацията сочат, че рискът от спирала дълг-дефлация остава. Съгласувана промяна за ребалансиране на икономиката в посока потребление или силен подем в глобалния търговски цикъл изглежда са двата ключови фактора, които биха могли да доведат до по-бърз преход към по-здравословна инфлационна среда, завършва Ахя.