Икономическият възход на Китай се обръща

Обръщането на възхода на Китай като икономическа суперсила е исторически обрат. Най-големият световен подем от последния половин век може да приключи, пише за Financial Times Ручир Шарма, председател на Rockefeller International.

След стагнацията при Мао Дзедун през 60-те и 70-те години Китай се отваря към света през 80-те и се изстрелва нагоре през следващите десетилетия. Неговият дял в световната икономика нарасна почти десетократно - от под 2 процента през 1990 г. до 18,4 процента през 2021 г. Никоя нация не е постигала такъв напредък, толкова бързо.

Но дойде обратът. През 2022 г. делът на Китай в световната икономика леко се сви. Тази година той ще се свие по-чувствително - до 17 на сто. Този двугодишен спад от 1,4 процентни пункта ще бъде най-големият от 60-те години на миналия век.

Тези числа са в „номинални“ долари – некоригирани спрямо инфлацията – мярката, която улавя най-точно относителната икономическа сила на държавата. Китай се стреми да си върне имперския статут, който е имал от 16-ти до началото на 19-ти век, когато делът му в световното икономическо производство достига връх от една трета, но тази цел може би се изплъзва.

Икономическият спад на Китай може да пренареди света. От 90-те години делът на страната в глобалния БВП растеше главно за сметка на Европа и Япония, чиито дялове останаха повече или по-малко стабилни през последните две години. Празнината, оставена от Китай, се запълва главно от САЩ и някои развиващи се икономии.

За да поставим това в перспектива, световната икономика се очаква да нарасне с 8 трилиона долара през 2022 и 2023 г. до 105 трилиона. Докато Китай няма да има дял в този ръст, САЩ ще отговарят за 45 процента от него, а развиващите се икономики – за 50 процента. Половината от приноса на развиващите се страни ще дойде от само 5 от тях: Индия, Индонезия, Мексико, Бразилия и Полша. Това е ярък знак за възможни предстоящи промени в световната йерархия.

Нещо повече, намаляващият дял на Китай в световния БВП (в номинално изражение) не се основава на външни или независими източници. Номиналните стойности се публикуват като част от официалните китайски данни за БВП. Така че възходът на Китай се обръща според собствените изчисления на Пекин.

Една от причините това да остане до голяма степен незабелязано е, че повечето анализатори се фокусират върху растежа на реалния БВП, който е коригиран спрямо инфлацията. Като отчита (креативно) инфлацията, Пекин от доста време успява да докладва, че реалният растеж стабилно постига официалната си цел, сега около 5 процента. Това на свой ред изглежда потвърждава, всяко тримесечие, официалната история, че „изтокът се надига“. Но реалният дългосрочен потенциален темп на растеж на Китай – сборът от ръста на новите хора, навлизащи в работната сила, и този на продукцията на работник – сега е по-скоро около 2,5 процента.

Продължаващият срив при новородените в Китай вече е намалил дела му от световното население в трудоспособна възраст от пик от 24 процента до 19, като се очаква той да спадне до 10 процента през следващите 35 години. С намаляващ дял от работниците по света, по-малкият дял от растежа е почти сигурен.

Освен това през последното десетилетие правителството на Китай все повече се меси в икономиката, а дълговете му са исторически високи за развиваща се страна. Тези сили забавят растежа на производителността, измерена като продукция на работник. Тази комбинация – по-малко работници и анемичен ръст на производителността – ще направи изключително трудно за Китай да започне да си връща по-високия дял в световната икономика.

В номинално доларово изражение БВП на Китай е на път да спадне през 2023 г. за първи път след голямото обезценяване на юана през 1994 г. Като се имат предвид ограниченията пред растежа на реалния му БВП, през следващите години Пекин може да възвърне глобалния си дял само чрез скок на инфлацията или поскъпване на юана, но нито едно от двете не е вероятно. Китай е една от малкото икономики, страдащи от дефлация, и също така е изправена пред (дългово подхранван) срив на имотния сектор, което обикновено води до обезценяване на местната валута.

Инвеститорите изтеглят пари от Китай с рекорден темп, което увеличава натиска върху юана. Чужденците намалиха инвестициите в китайски фабрики и други проекти с 12 милиарда долара през третото тримесечие – първият подобен спад, откакто се води статистика. Местните, които често напускат проблемния пазар преди чужденците, също се оттеглят. Китайските инвеститори правят вложения навън с необичайно бързи темпове и обикалят света за сделки с недвижими имоти.

Президентът на Китай Си Дзинпин в миналото е изразявал безрезервно убеждение, че историята се променя в полза на страната му и нищо не може да спре нейния възход. Срещите му с Джо Байдън и американски изпълнителни директори на срещата на Азиатско-Тихоокеанското икономическо партньорство (APEC) наскоро в Сан Франсиско намекнаха за отрезвяване или поне за признание, че Китай все още се нуждае от чуждестранни бизнес партньори. Но почти без значение какво прави Си, делът на нацията му в глобалната икономика вероятно ще намалява в обозримо бъдеще. Говорим за един нов свят.