Уроците от четвърт век минимална заплата във Великобритания

Властите в Обединеното кралство не са питани често „как се получи толкова добре?“ Така че да се надяваме, че ще се насладят на 25-ата годишнина на минималната заплата през април, когато тя ще се повиши до 11,44 паунда на час, пише за Financial Times Гавин Кели, председател на аналитичния център Resolution Foundation.

През последния четвърт век законовият долен праг на заплатите вдигна възнагражденията на милиони души. Човек, който работи на пълен работен ден с минимална работна заплата, сега печели 6000 паунда повече на година, отколкото ако най-ниските възнаграждения се бяха повишавали в унисон със средните заплати през 21-ви век. В резултат на това разпределението на почасовите ставки в Обединеното кралство стана по-прогресивно: най-ниско платените работни места намалиха разликата спрямо тези по средата и в горния край. Междувременно прогнозираният удар върху заетостта така и не се материализира.

Ето как изглежда триумфът на една политика. Но Обединеното кралство възприе минималната заплата сравнително късно. „През 80-те години минималната работна заплата изобщо не беше спорна – никой не я смяташе за добра идея“, както казва един ранен активист в нейна полза. Догонването на други страни в тази област бе бързо, но неравно. В началото на 90-те години промените във възгледите на профсъюзите плюс нова вълна от подкрепящи икономически изследвания доведоха до приемането на политиката от управляващите лейбъристи. Плашещи истории от бизнес групи и консервативни министри предупреждаваха за масова загуба на работни места. Но преди да дойдат на власт през 1997 г., Лейбъристите усъвършенстваха аргументите в полза на тази политика и потушиха притесненията на работодателите, като се ангажираха със създаването на независима Комисия за ниско заплащане (LPC) - съставена от работодатели, синдикати и експерти - която да ръководи политиката.

Консервативната опозиция избледня на фона на обществената подкрепа и приемането от бизнеса. През 2015 г. финансовият министър Джордж Озбърн прие предложението на Resolution Foundation да възложи на LPC да гарантира, че минималната работна заплата ще достигне 60 процента от средната до 2020 г. Противно на скептицизма, това беше изпълнено без особени затруднения. Сега се постига по-взискателна цел – МРЗ да е две трети от средната.

Открояват се различни уроци. Първо, надеждният надзор е жизненоважен. LPC е квалифицирана и стабилна ръководна ръка в пейзажа от политики, твърде често помрачаван от аматьорство и сътресения.

Второ, беше разумно да се започне скромно и след това да се усилят амбициите.

Третият урок се отнася до това защо минималната заплата не доведе до предвижданата загуба на работни места. Той сочи, че работодателите на пазара на труда с ниско заплащане са имали по-голяма преговорна сила спрямо работниците, отколкото се е смятало, което ги постави в по-добра позиция да поемат увеличаването на заплатите.

Сега правителството реши да удължи съществуващата цел с една година, като отложи решението за бъдещи амбиции след изборите. Един разумен подход би бил изкачването по-нагоре по стълбата, като се внимава повече с всяка стъпка. Поддържането на темповете на увеличенията след 2015 г. през следващия парламент ще доведе минималната работна заплата до 72 процента от средната към 2029 г. – едно от най-високите съотношения в света. Това ниво на амбиция би изисквало по-голяма откритост относно потенциалните компромиси и желанието за натискане на спирачката.

Към днешна дата на LPC е възложено да избягва непредвидени „значителни“ въздействия върху заетостта. Като се имат предвид високите нива на заетост, предпочитанието на министрите - с право - беше да продължат напред с повишенията на минималната работна заплата въпреки прогнозите на Службата за бюджетна отговорност (OBR) за потенциален малък негативен ефект върху работните места и отработените часове. При по-високата цел една прозрачна рамка трябва да позволи съпоставяне на повишенията спрямо потенциалната цена за заетостта.

Минималната заплата е мощен, но тесен инструмент. Продължаващото му експлоатиране, като същевременно се поддържа хлабавият подход на Обединеното кралство към по-широките трудови стандарти, създава рискове. Над 300 хиляди работници получават по-малко от законовия минимум, което подчертава необходимостта от по-строго правоприлагане. Има нужда от внимателно увеличаване на долния праг на заплатите, допълнено от по-голяма сигурност на работните часове, подобрено обучение и по-малко оголване на социалното осигуряване.

Тези елементи трябва да бъдат толкова добре изработени, колкото и самият механизъм на минималната заплата в Обединеното кралство, за да опровергаят също скептиците, завършва Кели.