Минимална заплата от 933 лв. - ще задълбочи неравенствата и ще натежи на бизнеса?

Месец преди началото на бюджетната процедура за следващата година въпросът за размера на минимална работна заплата (МРЗ) отново нажежи дебата между представителите на бизнес средите и синдикатите. От бизнеса твърдят, че с тази „сбъркана формула“ много сектори ще бъдат „ударени“ и една трета от фирмите ще имат сериозен проблем. Икономистите посочват, че повишаване на нивото на заплащане, което се предлага, не отговаря на нивото на икономиката, която се забавя. На другия полюс са синдикатите, според които ръстът е крайно необходим.

Тристранният съвет се събра вчера, за да обсъди новия размер на минималната работна заплата. От 1 януари тя трябва да стане 933 лева заради новия начин, по който ще се определя. Според тази формула МРЗ се определя в размер на 50% от средната брутна работна заплата за последните 12 месеца. В момента размерът на минималната заплата е 780 лв.

Според икономисти увеличението на минималното възнаграждение ще задълбочи неравенствата и ще натежи на бизнеса. Това стана ясно от коментарите им пред Bulgaria ON AIR.

Икономистът Михаил Кръстев смята, че подобно увеличение не е необходимо, тъй като създава още по-голямо неравенство в различните региони на България, тъй като нивото на средната работна заплата на региони като Видин, Монтана, Благоевград застрашително се приближава до нивото на минималната работна заплата.

По думите му това може да доведе до съкращаване на хора: "Бизнесите, които оперират в тези области, биха могли в даден момент да изпитат затруднения, за да поддържат заплащанията на своите служители", смята Кръстев.

Според него всяка политика, която в България се представя като социална, много често се оказва антисоциална.

"Всяка политика, която се представя като антиинфлационна, всъщност е проинфлационна. Тук виждаме административно повишаване на нивото на заплащане, което не отговаря на нивото на икономиката. И няма механизъм за връщане. Ако икономиката изпадне в тежка рецесия, не можем да върнем стойността. Това създава усещане, че разходите ще продължат да растат, но как ще се справим с приходите?", попита Михаил Кръстев.

Постоянното увеличаване на минималната работна заплата увеличава разходите на бизнеса, коментира икономистът Даниел Василев.

"Минималната работна заплата не е нещо, което можем да приемем със закон и да ни направи по-богати от утре. Тя е бариера на пазара на труда. Един служител трябва да произвежда повече от тази бариера, за да бъде на пазара на труда“, каза той.

Според него има риск работещи хора да бъдат изтласкани от пазара на труда, обикновено това са най-уязвимите, които по правило имат най-ниска квалификационна степен и опит.

Той не скри, че увеличението на МРЗ за него не е положителна новина.

„Производителността на труда е нещото, което трябва да определя заплащането. Колкото по-висока производителност, толкова по-голямо заплащане. Но тогава нямаме нужда от минимална работна заплата, административно определена от държавата, защото работодателят така или иначе ще заплаща толкова, колкото е производителността на неговите работници“, каза той.

Василев вижда в ръста на МРЗ атака към „хората, които са решили да се занимават със собствен бизнес и са самоосигуряващи се".

На другия полюс в позицията си са синдикатите. Виолета Иванова от КНСБ посочи, че е крайно необходимо да се приеме увеличение на минималната работна заплата.

„Предложеният ръст се базира на законодателството. Ръстът е крайно необходим, защото през последните две години бяхме свидетели на нарастването на цените. Минималната работна заплата също се увеличаваше, но темпът беше слаб. Реалната покупателна способност на МРЗ е спаднала. Затова настояваме увеличението от 19% да влезе в сила 1 януари, за да компенсира загубите”, коментира тя по Нова телевизия.

Работодателите изразиха притеснения, че минималната работна заплата се доближава до нивата на средната.

Ивелин Желязков от АИКБ каза, че МРЗ да бъде 50% от средната заплата е прецедент. „Този резултат е в нарушение както на конвенции, подписани от България, така и на директивата за адекватните работни заплати, която се твърдеше, че се транспонира по този начин”, смята той.

По думите му за някои бизнеси и по-голям размер на минималната работна заплата няма да бъде проблем. За друга 1/3 обаче би било сериозен проблем. „Ще се окаже, че МРЗ, определена по тази сбъркана формула, ще бъде от порядъка на 70-80% от средния осигурителен доход и това е сериозен проблем. Ще бъдат ударени хотелиерство и ресторантьорство и производството на облекло”, посочи Желязков.

„Ако имате 10 работници и те изкарват настоящите си заплати, но не могат да изкарат следващите, какъв е изборът – или да се лишите от бизнес, или да се освободите от някой от работниците. Това ще е проблем за най-ниско квалифицираните”, смята представителят на АИКБ.

Според Иванова обаче ръстът на минималната заплата води до увеличаване на заетостта и това доказват данни на Евростат. „Твърдението за освобождаване на служители не е сериозно и не може да се лансира”, категорична е тя.