Спасяването на американската демокрация от Байдън ще струва скъпо

САЩ явно се състезават сами със себе си, за да проверят коя партия може да осъществи тяхната деглобализация по-бързо. Наскоро американският президент Джо Байдън вдигна митата върху редица китайски стоки, включително до 100% за електрическите превозни средства. Това е нищо, каза Доналд Тръмп, който обеща 200-процентно мито върху китайските коли плюс 10% върху целия внос на САЩ. Но Байдън още не е приключил.

При този темп на двупартийната надпревара икономическото отделяне между САЩ и Китай ще бъде бетонирано до президентските избори през ноември. Изборът всъщност ще бъде между организиран развод при Байдън и хаотичен такъв при Тръмп, пише редакторът за САЩ на Financial Times Едуърд Лус.

Разбира се, на изборите в САЩ е заложено много повече от това, което остава от глобалните търговски правила. Ако търговската война на Байдън му помогне да победи Тръмп през ноември, на нея ще бъде погледнато благосклонно в ретроспекция. Цената на натоварването на средната класа в САЩ и забавянето на прехода на Америка към зелена енергия могат да бъдат оправдани със спасяването на демокрацията в САЩ.

Но остава открит въпросът дали ходът на Байдън ще бъде отчетен при урните. Тъй като Тръмп го надцаква всеки път, някои избиратели може да предпочетат истинския борец. През 2019 г. Байдън разкритикува търговската война на Тръмп с Китай, че е нанесла вреда на американските фермери и производители. „Наистина е лесно да си твърд, когато някой друг понася болката“, каза тогава Байдън. Сега, след четиригодишен преглед, Байдън заяви, че ще запази всички останали мита на Тръмп срещу Китай и ще ги повиши за други страни.

Така или иначе, посоката на движение на САЩ е плашеща. Републиканците и демократите вдигат (макар и с различна скорост) глобалния подвижен мост. Икономическите и климатичните аргументи на Байдън губят почва. Протекционистката му стена в крайна сметка ще създаде и подкрепи „хиляди нови синдикализирани работни места“, както каза той. Но това ще засегне милиони съществуващи работни места, които разчитат на евтина стомана и алуминий. Отделно е ефектът от вероятните ответни мерки на Китай, които ще бъдат насочени към износа на САЩ.

Както Байдън знаеше през 2019 г., но изглежда е забравил, цената на митата се поема от потребителите, а не от вносителите. На мушката му са китайските соларни панели, батерии и електромобили. Това са капиталоемки стоки. Заетостта в промишлеността намалява в целия свят, включително в самия Китай. Заради символичната полза за шепа видими работни места Байдън налага широк данък върху средната класа и подкопава конкурентоспособността на САЩ.

На следващо място е ударът върху неговата политика относно климатичните промени. Цената на всички форми на възобновяема енергия рязко се понижи през последното десетилетие, главно благодарение на Китай. Част от конкурентното предимство на Китай бе спечелено чрез субсидии. Но останалата се дължи на ожесточената вътрешна конкуренция и мащаба на неговия пазар. Америка разчита погрешно Китай. Байдън реално ще повиши вътрешните американски цени на електромобилите, слънчевите панели и други екологични стоки, като ще забави енергийния преход на Америка. Това ще извади САЩ и от някои експортни пазари. Китай ще продължи да продава своите евтини електромобили и да доставя компоненти за възобновяема енергия на останалия свят.

Байдън не предложи списък със стъпки, които Китай трябва да предприеме, за да се съобрази с правилата на САЩ. Причината е, че такива правила няма. Няколко поредни американски администрации подкопаха функционирането на Световната търговска организация (СТО), която би санкционирала нечестните китайски субсидии. Самият Байдън субсидира зелената енергия в САЩ чрез Закона за намаляване на инфлацията (IRA) от 2022 г. Всъщност човечеството като цяло печели от надпреварата за зелени субсидии. За съжаление, Америка не провежда индустриалната си политика толкова добре, колкото Китай. Почти две години след приемането на IRA САЩ са инсталирали само седем нови зарядни станции за електромобили с общо 38 места. Това би било недостатъчно да покрие и предградие в Люксембург.

Другият мотив за американския протекционизъм е националната сигурност. Това обяснява така наречената стратегия за „малък двор с висока ограда“ на Байдън, която забранява износа за Китай на полупроводници и оборудване от висок клас с двойна употреба (за граждански и военни цели). Остава открит въпросът дали това ще забави военната експанзия на Китай, или ще ускори придвижването му нагоре по веригата на добавената стойност. Но идеята на Байдън е логична - защо да се продават военни технологии на потенциален враг.

На другата страна на везната обаче са неизброимите негативи за националната сигурност от деглобализацията. Последният път, когато светът се сблъска с нарастващ популизъм, беше през 30-те години на миналия век. Първоначалният отговор на Америка беше да влоши ситуацията. Законът Смут-Холи от 1930 г. повиши митническите бариери на САЩ и предизвика протекционизъм на други места. Този път отново инстинктът на Америка е да се изолира: Тръмп на всички фронтове, включително военните съюзи; Байдън само на икономическия.

САЩ се умориха да спазват правилата, които самите те създадоха след най-опустошителната война в историята. Ядрените оръжия вероятно гарантират, че няма да се повтори Втората световна война, защото това би било равносилно на колективно самоубийство. Най-мощната заплаха днес е глобалното затопляне. С вдигането на митата срещу Китай Байдън забавя прехода на Америка към зелена енергия и приближава САЩ една стъпка по-близо до съревнование с Китай с нулева сума (печалбата на едната страна е загуба за другата – бел. прев.) Единственото убедително оправдание е, че това може да му помогне на изборите, завършва Лус.