Работодатели и синдикати не се разбраха за размера на линията на бедност

Работодатели и синдикати не се разбраха относно предлаганото увеличение за линията на бедност в рамките на днешното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Представители на бизнеса подкрепиха предложената промяна в размера на линията на бедност, синдикатите поискаха промяна в методиката за определянето й, предава БТА.

Становищата бяха изразени по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Членовете на НСТС обсъдиха проект на постановление на служебното правителство линията на бедност за 2025 г. да бъде 638 лв., като предлаганата сума е с малко над 21% по-висока. За тази година тя е 526 лв.

Представителите на бизнеса подкрепиха предложения от кабинета размер на показателя, но според Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) линията на бедност за следващата година трябва да бъде по-висока - 667 лв.

От Асоциацията на индустриалния капитал в България подкрепят проекта, но искат да разчет как това увеличение ще се отрази на бюджетните разходи в частичната предварителна оценка на въздействието.

Българската стопанска камара също подкрепя проекта за линия на бедност в размер на 638 лв., каза Добри Митрев, председател на камарата. По думите му инфлацията за България за 2025 г. е заложена за 2,6 процентни пункта, което означава, че повече лица ще бъдат обхванати и тяхната покупателна способност ще се повиши.

От Българската търговско промишлена палата, Съюза за стопанска инициатива и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България също подкрепиха проекта за постановление за промяна на размера на линията на бедност, като поискаха подробна информация за уязвимите групи, които ще получат социалните помощи. 

Служебният министър на труда и социалната политика Ивайло Иванов, който представи проекта, каза, че всяка година размерът на линията на бедност се актуализира, за да се формулират адекватни социални политики. По думите му се задълбочават предизвикателствата в областта на неравенствата и е необходимо е да се определи нов размер на линията на бедност за страната. С ръста от 112 лв. за следващата година спрямо тази се разширява обхватът на уязвимите хора, каза още той.

Линията на бедност за 2025 г. трябва да е 667 лв., каза Пламен Димитров, президент на КНСБ. По думите му в България и Румъния населението, живеещо в риск от бедност, е съответно 30% и 32%, което е три пъти повече в сравнение с данните за Чехия, Полша и Словения. Според Димитров в риск от бедност са 1,933 млн. българи. „Продължаваме да настояваме, че методиката за определяне на линията на бедност трябва да се прецизира и да има целево разработена потребителска кошница, така че да сме сигурни, че с тези политики изваждаме хората от бедността дори и с малко“, каза още той.

Атанас Кацарчев от Конфедерацията на труда „Подкерпа“ посочи, че синдикатът подкрепя по принцип предложеното ниво на линия на бедност, защото това е нормативно уредена материя, но се съгласи с мнението на Димитров, че през последните доста години групата на бедните не варира и че две трети от домакинствата са под жизнения мининум.

Мнението на синдикатите е по отношение на методиката за определяне на линията на бедност, а не за сегашното постановление, каза председателят на НСТС Людмила Петкова и отбеляза, че е възможно методиката да бъде обсъдена на по-късен етап. Сегашният проект е на база действащата методика, каза още тя.

Линията на бедност се изчислява по методика на Евростат и отразява цените на стоките от голямата потребителска кошница. Тя се използва при изчисляването на финансовата подкрепа, която получават хората по Закона за хората с уврежданията и по Закона за социалното подпомагане. Промяната ѝ обикновено води до повишаване на помощта на близо 800 хил. души у нас.

Предлаганият ръст не е рекорден. През 2022 г.линията на бедност беше увеличена с 22% след смяната на методиката за изчисляването ѝ.