Как враждата между Гюлен и Ердоган оформи днешна Турция?

През 2010 г., след като светските части на турската армия и съдебната система бяха прочистени след показни съдебни процеси като „Ергенекон“, напрежението между лагерите на Гюлен и Ердоган приближи точка на кипене.

Повратната точка дойде през февруари 2012 г., когато прокурор поиска от Хакан Фидан, тогавашен ръководител на Националната разузнавателна организация, да свидетелства в съда за връзките между агенцията и Кюрдската работническа партия (ПКК), кюрдска група, включена в списъка на терористичните организации на Турция, САЩ и Европейския съюз (ЕС). Фидан беше дясната ръка на Ердоган по това време и ходът беше възприет като директна атака срещу самия премиер.

След това, през декември 2013 г., истанбулската полиция арестува бизнесмен, редица кметове и различни синове на министри от правителството по обвинения в подкупи и корупция. Синът на Ердоган – Билал, също беше замесен в скандала.

Ердоган заклейми арестите като „мръсна операция“ и отстрани полицейски началници и прокурори от длъжност. Неговото правителство на Партията на справедливостта и развитието влезе в открита война с близкия му доскоро съюзник. Тогавашният премиер определи движението на Гюлен като „паралелна структура“ в държавата и смяташе, че то е отговорно за полицейските операции.

Накрая, след опита за преврат срещу Ердоган през 2016 г., при който загинаха около 300 души и бунтовнически военни офицери бомбардираха турския парламент, движението на Гюлен беше добавено към списъка на най-големите терористи в Турция под името Фетхулахистка терористична организация.

Сонер Чагаптай от Вашингтонския институт за политика в Близкия изток смята, че Гюлен и неговото движение са причинили най-голяма вреда на турската демокрация през 2008 г., когато прокурорите твърдяха в случая „Ергенекон“, че дълбоката турска държава е планирала преврат.

Ердоган продължава да се бори

Впоследствие Ердоган призова САЩ да екстрадират Гюлен и отказът на Вашингтон да го направи се превърна в основен източник на спор между двете страни.

Чагаптай смята, че смъртта на Гюлен може да премахне голям дипломатически трън.

Соли Йозел, старши преподавател в университета Кадир Хас в Истанбул, е съгласен, че смъртта на духовника може да означава едно главоболие по-малко за режима на Ердоган у дома. „Една подобна на култ организация, след като загуби своята емблематична фигура, е малко вероятно да генерира същата интензивност на лоялност сред последователите“, казва той.

Той добавя обаче, че мрежата на Гюлен може да продължи да създава проблеми в чужбина, най-вече заради ефективната ѝ структура в САЩ.

След смъртта на Фетхуллах Гюлен Хакан Фидан, сега външен министър, обещава да продължи да се бори срещу движението: „Лидерът на тази тъмна организация е мъртъв. Нашата решимост в борбата с тероризма продължава. Новината за смъртта му няма да ни доведе до самодоволство“, заяви той на пресконференция в Анкара.

Ако погледнем назад, последователите на Гюлен бяха близо до пика си в онзи ден през 2008 г., когато попаднах във вихъра на машинациите им, пише Елчин Пойразлар. Той казва, че нито едно от „абсурдните обвинения“ срещу него не е отнесено до съда, но други 8 хил. страници с обвинения са вкарали стотици хора в затвора. Те са останали в кръстосания огън между партията на Ердоган - добра в печеленето на избори, но не толкова умела в управлението на бюрокрацията, и самозваното движение на Гюлен, което игра дълго, за да спечели влияние над елитите на утрешния ден.

Въпросът сега е, след като основателят на това движение и негов духовен водач си отиде, но има дълга традиция за изграждане на власт и влияние в сенките, дали гюленистите ще се възстановят от сегашния си момент на слабост, заключава Пойразлар.