Финансирането на войната в Украйна създава токсичен кредитен балон в Русия

Когато стана ясно, че Украйна няма да бъде превзета за три дни, Кремъл трябваше да намери начин да финансира продължителна война, но така, че да не засегне социалните разходи и "ежедневието на руснаците", както и да не се отрази на икономиката на страната като цяло. Със закон властта е задължила банките да предоставят кредити при преференциални условия за предприятия, свързани с войната. Условията са определяни от държавата, сочи проучване на анализатора Крейг Кенеди* от Центъра за изучаване на Русия и Евразия на Харвардския университет.

Експертът е проверил разходите, които прави Кремъл за войната в Украйна, на фона на изненадващо устойчивия бюджет за отбрана. Така установява схема за извънбюджетно финансиране, която има потенциал да разтърси цялата руска икономика.

Разходите за войната са повече, отколкото Кремъл признава

Според данните на Централната банка на Русия от лятото на 2022 г. кредитирането на бизнеса в страната расте лавинообразно с над 70% и достига 415 млрд. долара, или 19,4% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Русия. Всъщност част от мярката е представена от руските власти и медии като подкрепа за руските компании, засегнати от санкциите на Запада.

Проверката на Кенеди обаче показва, че между 50% и 60% от отпуснатите преференциални кредити са за предприятия от военно-промишления комплекс, или между 210 млрд. и 250 млрд. долара. Част от тях са с лоша кредитна история и заемите нямат покритие, но компаниите са отговорни за доставки на фронтовата линия.

По този начин разходите, които Русия прави за войната в Украйна, са значително повече, отколкото признава. Официално средствата във федералния бюджет са към 130 млрд. долара.

Но се оказва, че Москва скрито финансира войната, а западните анализатори се чудят колко изненадващо стабилна е руската икономика и отбелязват, че може да издържи да води продължителна война. Схемата с кредитирането обаче не е устойчива, колкото строго контролираните бюджетни разходи, и вече води до насърчаване на ръста на инфлацията, придружено от повишаване на лихвата, което заплашва страната с нова финансова криза.

Още през лятото на миналата година в централната банка започнаха да осъзнават размера на проблема и започнаха да намекват за опасното корпоративно финансиране, което не се ограничава дори и на фона на растящия до рекордни нива основен лихвен процент (именно защото не е икономически обосновано, а наредено).

Политиката на Централната банка на Русия

В края на годината в Кремъл също се притесниха - припомнете си разгорещените дебати трябва ли гуверньорът Елвира Набиулина да позволи нов ръст на основната лихва, или не. Според наблюдатели руският президент Владимир Путин за първи път си позволява директна намеса в работата на своя икономически екип, недопускайки увеличаване на лихвата.

Междувременно по изчисления на Bloomberg инфлацията в Русия през декември трябва да се ускорила до 9,8%, спрямо 8,9% през ноември, което отново насочва вниманието към политиката на Централната банка.

Не за първи път извънбюджетните схеми за финансиране на държавни компании водят до криза в Русия. Подобна беше ситуацията през 2017 г. и в периода 2019 - 2020 г., припомня анализаторът. Ефектът, базирайки се на обема на кредитирането сега, обаче може да се окаже много по-мащабен.

Като цяло високата инфлация е риск за икономиката, но финансовата криза, която обикновено идва без много предупреждения, е в състояние да разруши всичко и е много малко вероятно в Москва да не го осъзнават.

Крейг Кенеди е категоричен, че Русия е притисната да преговаря за спиране на военните действия, или рискува да се появи неконтролирана финансова криза и нуждата да бъдат спасявани компании и банки. Това би изпарило всякакви предимства на масата за преговори.

В края на 2024 г. бяха много актуални коментарите за много близък край на горещата фаза на войната, включително и от избрания от Доналд Тръмп посредник в кризата Кийт Келог. В интервю за Fox News той отбеляза, че има шанс бойните действия да бъдат прекратени до края на годината. Това не се случи и очакванията сега се изместват към края на януари - след инаугурацията на новоизбрания американски президент и вероятни срещи на Тръмп с украинския президент Володимир Зеленски и с руския му колега Владимир Путин.

*Авторът е бивш зам.-председател на борда на Bank of America Merrill Lynch и инвестиционен банкер в Morgan Stanley. В своята професионална практика е бил съветник на руското правителство при финансови трансакции.