Изборите, войната в Газа са увеличили до рекорд политическите престъпления в Германия

Поредица от оспорвани избори, войната в Газа и задълбочаването на политическата поляризация са повишили броя на политически мотивираните престъпления в Германия до рекорден връх миналата година, като особено рязко е нараснало крайнодясното насилие, предава Ройтерс.

Броят на тези нарушения, отчетен от полицията, се е увеличил с 40,2% до 84 172 през 2024 г., сочи доклад, публикуван от вътрешното министерство. Това е рекорд от началото на събирането на данни през 2001 г. Броят на политическите престъпления с използването на насилие е нараснал с 15% до 4107, най-високото ниво от 2016 г. насам.

„Миналата година видяхме голямо увеличение на политически мотивираните престъпления, идващи от дясно“, коментира консервативният вътрешен министър Александър Добринт на пресконференция, на която бяха оповестени данните.

„45% от жертвите на политически мотивирано насилие са били ранени от крайнодесни извършители“, допълни той.

Добринт даде пример с нападения срещу гей паради от организирани групи на крайнодесни млади хора миналото лято.

Освен това полицията е регистрирала по-голям брой на атаките срещу мигранти, особено след редица широкоотразени от медиите нападения с нож и врязване на автомобили на публични събития от имигранти, някои от които кандидати за убежище.

Нараснали са и политически мотивираните престъпления, извършени от крайнолеви групи, въпреки че вероятността от насилие при тях е значително по-малка, сочат данните.

Подобно на други западни страни Германия беше засегната от напрежение, което доведе до ръст на популистката крайна десница, икономическа несигурност и нарастващ гняв, особено сред имигрантнските общности, от подкрепата на правителството за Израел във войната му срещу „Хамас“ в Ивицата Газа.

Крайнодясната „Алтернатива за Германия“ постигна най-добрия си резултат на пет избори – три регионални, едни национални и едни европейски, през 2024 г., като призова за по-затегнат контрол върху имиграцията и дори за излизане от Европейския съюз (ЕС).

По-рано този месец партията беше официално класифицирана като „крайнодясна екстремистка“ партия от германските служби за сигурност, които посочиха случаи с нейни политици, които отхвърлят натурализирани имигранти като „германци по паспорт“ и внушават, че имигрантите от мюсюлмански страни е по-вероятно да са престъпници.

Но Добринт заяви, че не вижда основания за забрана на „Алтернатива за Германия“ - ход, който някои политици защитават. „Алтернатива за Германия“, която вече е втората по големина партия в парламента, отрече да създава заплаха за демокрацията и твърди, че се противопоставя на насилието. Тя оспори в съда характеризирането ѝ от властите като екстремистка.

„За да забраним една партия, трябва да имаме доказателства за атака срещу върховенството на закона и демокрацията“, каза Добринт, „а неотдавнашната оценка на службите за сигурност не доказва достатъчно това“, допълни той.