Защо днешните авторитарни ръководители са толкова обсебени от силата?

Либералите побързаха да изтъкнат липсата на квалификация на Карол Навроцки за новия му пост като президент на Полша. Той никога преди не е заемал политически пост и спечели с възможно най-малката разлика – 50,9% от гласовете. Но Навроцки притежава единствената квалификация, която мнозина популисти ценят повече от всички останали – вкус към физическата сила, примесена с насилие, пише Ейдриън Уулдридж за Bloomberg.

Навроцки е бивш боксьор, който все още обича да играе по някой и друг рунд. Освен това е толкова запален футболен запалянко, че според някои твърдения татуирал на гърдите си логото на двата си любими отбора – Челси и Лехия Гданск. По време на предизборната кампания той призна, че през 2009 г. е участвал в бой с привърженици на противникови отбори заедно с десетки осъдени престъпници, въоръжени с бухалки и боксове. Той отрече други обвинения, свързани с насилие, като например, че е бил сутеньор, докато работел за кратко като охранител в хотел и че имал широки контакти с престъпния свят в Полша. Предизборната му кампания включваше негови видеа на боксовия ринг и на стрелбището и обещание „да направи Полша велика отново“.

Този акцент върху физическата сила, примесена с насилие, е обичаен за националистическата десница. Майсторът в този жанр, разбира се, е Владимир Путин. Президентът на Русия обича да позира, правейки мачовски неща, като лов, стрелба, риболов и гмуркане в леден басейн, като често се съблича до кръста, за да разкрие големите си бицепси и голи гърди. Твърди, че веднъж зашеметил сибирски тигър, който уж застрашавал журналистка. През януари 2007 г. Путин доведе черния си лабрадор на среща с тогавашния германски канцлер Ангела Меркел, за която е известно, че се страхува от кучета, с думите: „Сигурен съм, че ще се държи прилично“.

Всички мини-копия на Путин в руската сфера на влияние изграждат един и същи мачистки стил. Ръководителят на Чечения Рамзан Кадиров често се облича във военна униформа и размахва оръжие. Преди време той държеше домашен тигър и заплашваше да го изпрати срещу журналисти, които пишат нелицеприятни неща за него. Президентът на Беларус Александър Лукашенко се представя като мъжествен фермер, а пухкавото му бяло куче му придава вид на злодей от филмите за Джеймс Бонд.

Премиерът на Индия Нарендра Моди се хвали със своите „140-сантиметрови гърди“ и твърди, че като момче е плувал сред крокодили. Той поддържа и група от униформени поддръжници – Раштрия сваямсевак сангх (RSS), които играят каланетика, облечени с оскъдни шорти, и правят улични походи, като палят джамии.

В същото време китайската пропагандна машина твърди, че по време на Културната революция Си Дзинпин редовно пренасял 100 кг пшеница на разстояние от пет километра без да мести товара от едното на другото си рамо, и оприличава дългото му издигане във властта на „тренировка на майстор по кунг-фу“. Турският президент Реджеп Ердоган преди време участва в откриването на нов стадион в Истанбул, като се включи в мача и вкара хеттрик – всичко това на живо по телевизията.

А Доналд Тръмп е толкова запален почитател на кеча, че World Wrestling Entertainment го е включила в своята Зала на славата. Той обича физическата демонстрация на власт – още с идването си на власт агитира за провеждането на военен парад във Вашингтон. Решенията му на проблема с нелегалните имигранти по време на първия му мандат включваша стрелба с цел убиване, стрелба в коленете, изпичане с топлинни лъчи или изкопаване на ров и напълването му с алигатори. Той гордо окачи свой портрет в имението си Мар-а-Лаго, изработен от гилзи от куршуми – подарък от самопровъзгласилия се за „Тръмп на тропиците“ бивш бразилски президент Жаир Болсонаро.

Захласването на Тръмп по Путин е обект на най-различни конспиративни теории. Но най-простото обяснение е, че Путин е водещият световен образец на качеството, на което Тръмп най-много се възхищава. Другите членове на клуба на силните мъже са заслепени от него по същата причина. Той нарече Ердоган „султана“ и казваше на всички колко много се възхищава на „привидно безкрайната му способност да постига своето у дома“. Силно впечатление му направил фактът, че телохранителите на севернокорейския ръководител Ким Чен-ун тичали покрай лимузината му. Кристи Ноем, министърът на вътрешната сигурност на Тръмп, подкрепи кандидатурата на Навроцки на 27 май с думите: „Доналд Тръмп е силен лидер за нас, но вие можете да имате също толкова силен лидер в лицето на Карол“.

Култът на десницата към физическата сила не е случаен. Той е метафора за много по-широк аргумент – че либерализмът е синоним на слабост и че единственият начин да се избяга от тази слабост е да се приемат вироглави, авторитарни лидери. Загрижеността на либерализма за правилата и консенсуса води до парализа, гласи аргументът, а загрижеността му за жертвите в обществото води до самопарализа. Следователно светът се нуждае, особено в периоди на несигурност, от силни лидери, които могат да пресекат глупостите и да отстояват традициите на своята нация.

Този култ към силата помага да се обясни нарастващата подкрепа за десните партии сред младите мъже. Тръмп спечели младите мъже (на възраст между 18 и 29 години) с 14 пункта, докато Камала Харис спечели младите жени с 18 пункта. Както партията „Реформирай Обединеното кралство“ на Найджъл Фараж, така и германската „Алтернатива за Германия“ също се представят добре сред младите мъже. Това помага да се обясни и по-широката привлекателност на десницата за хората, които са отегчени от политическата парализа. В целия свят десните партии демонизират бюрокрацията, която защитава статуквото, и адвокатите по правата на човека, които затрудняват спирането на бежанския поток.

Тази обсебеност от силата диктува и стила на управление на десницата. Навсякъде, където стигнат до властта, популистите подкопават независимите институции и събират властта в ръцете на изпълнителната власт – най-очевидно в страните със слаби или несъществуващи демократични традиции като Русия, но също и на Запад. Тръмп систематично отслабва „проверките и балансите“, които трябваше да ограничават властта на президента, включително съдилищата, държавната служба, медиите и Конгреса. Той обича да уверява дружелюбната аудитория, че „имам право да правя, каквото си поискам като президент“, цитирайки думите на Наполеон, че „който спасява страната си, не нарушава закона“.

Но отъждествяването на либерализма със слабост и автокрацията със сила е сериозна грешка. Либералният ред устоя на заплахата от комунизма след Втората световна война чрез комбинация от вътрешно изграждане на консенсус и външна неумолимост. Авторитарното управление обикновено е белязано от борби между фракции и крехкост, поради което демокрациите са много по-устойчиви от силовите режими.

И това е грешка, която може да има бързи последици за Полша. Страната беше модел на сила при управлението на центристите, със среден годишен растеж от 4% и най-голямата армия в Европа след Русия, Украйна и Турция. Избирането на предполагаем силен човек за президент неизбежно ще направи Полша по-слаба.