Геополитическото джиу-джицу може да обърне ситуацията срещу Тръмп

Европа и другите сили, които Доналд Тръмп тормози, може би ще успеят да обърнат ситуацията в своя полза. Ключът е да се възползват от „геополитическото джиу-джицу“ – да използват агресията и грешките на американския президент срещу самия него, пише коментаторът на Ройтерс Хюго Диксън.

За да спечелят, жертвите на Тръмп ще имат нужда от стратегия, единство и дисциплина. В кризата с Гренландия, при която президентът в крайна сметка се отказа от заплахата си да завземе острова със сила, те поставиха разумно начало.

Марк Карни се позова на известното есе на Вацлав Хавел „Силата на безсилните“ в запомняща се реч по време на Световния икономически форум в Давос миналата седмица. Канадският премиер изтъкна, че средно големите сили могат да се противопоставят на тормоза, ако се обединят.

Хавел – чешки дисидент, който в крайна сметка стана президент на Чехословакия след предимно ненасилственото сваляне на съветския комунизъм, твърдеше, че противоотровата срещу подчинението е „да живееш в истина”. Идеята му беше, че почтеността на малцина ще вдъхнови останалите и в крайна сметка ще подкопае властта на режима.

Мохандас Ганди – най-известният представител на ненасилствената борба, имаше сходно виждане. Лидерът на борбата за независимост на Индия срещу британското владичество застъпваше „сатяграха“ – термин, който може да се преведе като „сила на истината“. За него истината не се отнасяше само до почтеност и честност, а и до реализъм. Ганди беше велик политически стратег, който знаеше как да преценява баланса на силите и беше креативен в намирането на начини да го наруши.

Джин Шарп – теоретикът, който измисли израза „политическо джиу-джицу”, твърдеше, че ненасилствените средства са по-ефективни, когато човек се изправи срещу по-силен противник. Не е разумно по-слабата страна да използва същите насилствени тактики като своя потисник, тъй като тогава би се борил на терен, където режимът има присъщо предимство.

Европа и другите средно големи сили все пак трябва да се подсилят. Всъщност те трябва да използват кризата, за да инвестират много повече в отбраната и да се справят с личните интереси, които спъват икономиките им. За Европейския съюз това означава, наред с други неща, да приеме доклада на Драги за подобряване на конкурентоспособността и да финализира търговско споразумение с търговския клуб Меркосур в Южна Америка.

Стълбове на властта

Но слабите сили не трябва да се заблуждават, че са Арнолд Шварценегер. Ще отнеме време да натрупат сила, дори и да тренират всеки ден. Междувременно те трябва да следват прозренията на Шарп за това как на пръв поглед безсилните могат да имат власт.

Едно от тях е, че нито един режим не е непоклатим. Неговата власт се крепи на стълбове. Затова онези, които искат да го извадят от равновесие, трябва да разклатят тези стълбове.

Тръмп не е диктатор, макар че може би би искал да бъде. Някои казват, че Конгресът е в джоба му, бизнесът е пасивен, Върховният съд следва неговата линия, военните маршируват по неговата мелодия, а медиите са уплашени. Но това е преувеличение. Всеки един от тези стълбове има пукнатини.

Някои политици от управляващата Републиканска партия се обявиха против заплахата на американската администрация да повдигне обвинение срещу председателя на Федералния резерв Джером Пауъл. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс и държавният секретар Марко Рубио се противопоставиха на заплахата на Тръмп да завземе Гренландия със сила, съобщи Ройтерс. Няколко финансисти, например шефа на Citadel Кен Грифин, критикуваха начина, по който САЩ развалят отношенията си със съюзниците си, а самият Тръмп изглеждаше чувствителен към спада на пазарите, преди да промени решението си.

В същото време Върховният съд изрази съмнения относно законността на мащабните мита, наложени от Тръмп на други държави. Католически архиепископ заяви, че е „морално приемливо“ войниците да не се подчиняват на заповеди, които противоречат на съвестта им. А влиятелният водещ на подкаст Джо Роуган, който преди подкрепяше Тръмп, обвини имиграционните служители, че се държат „като Гестапо“ след убийството на жена в Минеаполис по-рано този месец. Отрицателната реакция изглежда се засилва след второ убийство в града през уикенда.

Освен това общественото мнение се отдалечава от Тръмп в много области, включително икономиката и имиграцията, които преди бяха негови силни страни. В резултат на това републиканците могат да загубят контрола над Камарата на представителите и дори над Сената на междинните избори през ноември.

Не е достатъчно да се анализират пукнатините в режима на властта. Според Шарп е жизненоважно да има стратегия как да се използват. Един от ключовете е да се привлече центърът. По отношение на Тръмп това означава, че ЕС и други средни сили трябва да спечелят части от властовата структура на САЩ.

В случая с Гренландия добър аргумент беше, че една инвазия би унищожила НАТО – и това би било в полза на Китай и Русия, основните конкуренти на САЩ. Друг аргумент беше, че ако Тръмп беше изпълнил заплахата си да наложи допълнителни мита на различни европейски страни, това би задълбочило търговската война – нанасяйки щети на американските предприятия и ускорявайки инфлацията.

По-слабите страни в един конфликт трябва да внимават да не реагират прекалено остро, тъй като по-мощната сила обикновено „доминира в ескалацията“. Тръмп има толкова много начини да отвърне на удара – включително, най-сериозно, да се откаже от всякаква подкрепа за Украйна и по този начин да я тласне в обятията на Русия – нещо, което би подкопало самата сигурност на Европа.

Затова ключът е да се действа спокойно, така че всяка агресия от страна на САЩ да се възприема като преувеличена реакция. Например планираното от ЕС суспендиране на търговското споразумение от миналата година и налагането на ответни мита в размер на 93 млрд. евро изглеждаше напълно разумно. Ако Тръмп беше удвоил залога след това, той можеше да предизвика обратна реакция в страната си, което да доведе до още по-големи пукнатини в стълбовете на властта му.

По-слабите сили също могат да използват политическо джиу-джицу, за да укрепят собствените си позиции. Карни например се възползва от агресията на Тръмп с голям успех, получавайки похвали дори от политическите си съперници в Канада. Подобно явление се наблюдава и в Европа, където някои предишни приятелски настроени крайнодесни политици започнаха да се дистанцират от американския президент.

Но жертвите на Тръмп не трябва да се отпускат. Той все още може да наруши мира по отношение на Гренландия или да нанесе други удари – а те все още са твърде слаби. Те спешно трябва да укрепят мускулите си и да овладеят изкуството на геополитическото джиу-джицу.