Европа се уповава на грешното решение на кризата с растежа

Същевременно САЩ – дългогодишен най-важен икономически партньор на Европа, се оттеглят зад протекционизма, като същевременно използват принудителни заплахи.

Без голям пазар, готов да абсорбира европейското производство, намаляването на изискванията за отчетност в ЕС няма да реши основния проблем. Старият модел на растеж на континента, изграден върху външно търсене, вече не работи в този нов свят. В

Въпросът, който лидерите на ЕС трябва да си зададат, е дали имат план, който съответства на мащаба на тази промяна.

Ето как би могло да изглежда това, според авторите на публикацията.

Първо, както канадският премиер Марк Карни заяви в Давос, икономическата сила започва у дома, а „дом“ означава национални столици. Полша, Испания и Нидерландия растат солидно, докато Германия стагнира, а Франция и Италия продължават да се представят по-слабо. Това, което се възприема като европейски провал, всъщност е национален провал, тъй като много от най-обвързващите ограничения пред растежа – твърди пазари на труда, демографски натиск върху системите за социално подпомагане и вкаменели бюрокрации, остават здраво в национални ръце. Там те трябва да бъдат отстранени.

Време е да спрем да се крием зад Брюксел, пишат авторите на публикацията.

Европа се нуждае от търговска политика, която отговаря на момента. Търговската защита продукт по продукт не може да се справи с мащаба и скоростта на нарастването на износа на Китай, който заплашва да унищожи някои от най-печелившите и иновативни сектори на Европа.

ЕС трябва да премине към по-широки хоризонтални инструменти, които защитават индустриалната му база, без да предизвикват груби ответни мерки. Това е трудно и ще е свързано с разходи, които столиците ще трябва да са готови да понесат. Ако те не бъдат направени, основните индустрии на Европа ще останат под остра заплаха от изчезване.

Освен това, търговската защита трябва да се съчетае със строга индустриална политика. Зелената сделка остава най-правдоподобната стратегия за растеж за континент, беден на въглеводороди, с високообразована работна сила. Тя обаче се нуждае от яснота, приоритизиране и достатъчно финансиране в следващия бюджет на ЕС за сметка на традиционните разходи.

Преференциите „Произведено в Европа“ могат да имат смисъл, но само ако се прилагат дисциплинирано. Европа трябва да бъде безмилостна при определянето на индустриите, в които може да се конкурира, и да е готова да се откаже от останалите. Това е основният аргумент в доклада Драги и е изумително, че ЕС все още обсъжда предпочитания в области като слънчевите панели, които бяха загубени преди десетилетие.

И накрая, сериозното задълбочаване на единния пазар не е технократска промяна, а федерализиращ избор. Това означава да се стремим към пълна хармонизация в области, които са от решаващо значение за растежа. Това означава отнемане на властта от националните режими, които обслужват вътрешните интереси. Всяка сериозна реформа ще създаде губещи и те ще крещят. Това не е грешка, това е начинът, по който разбираме, че реформата е важна.

В области като надзор на капиталовите пазари или регулирането на услугите лидерите трябва да покажат, че са готови да действат независимо от всичко. Единодушието не е алиби: правилата позволяват квалифицирано мнозинство. Лидерите на ЕС трябва да се научат да живеят със загубата на гласове.

Лидерите на ЕС са изправени пред ясен избор, посочват авторите на публикацията. Те могат да следват програма за растеж, която няма да доведе до резултати, но ще засили фалшивия наратив, че ЕС ограничава националните икономики, и ще даде на евроскептичната крайна десница безплатен електорален тласък. Те могат обаче да се изправят срещу реалността и да направят трудните избори, които изисква една смела програма.