Стратегическата автономност на Европа се сблъсква с най-важното изпитание - Русия

Путин все още отказва да признае, че може да се провали в Украйна, но сред руския елит започна дебат, който е едновременно обещаващ и тревожен.

Обнадеждаващото е, че някои от одобрената от Кремъл външнополитическа общност започнаха публично да обсъждат как да се сложи край на войната. Те знаят, че това трябва да се представи като победа, така че основният въпрос е как да се представи като такава. Преди година дори това би било немислимо.

Dossier Center, разследваща организация с нестопанска цел, основана от руския олигарх в изгнание Михаил Ходорковски, заяви миналия месец, че е видяла презентация по темата, която уж е била представена пред висши служители в администрацията на Кремъл по-рано тази година. Речта, цитирана от Dossier от предполагаемия брифинг на Кремъл, гласи: „ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ КОГА ДА СПРЕМ…Продължаването на СВО (Специалната военна операция) би било Пирова победа“.

Това би било по-малко правдоподобно, ако не беше отразено от самите руснаци. Василий Кашин, експерт по въпросите за Китай, базиран в Москва, който в миналото подкрепя войната, предизвика ожесточен дебат сред водещи руски анализатори в орбитата на Кремъл, като написа, че войната трябва да спре, защото реално не може да бъде спечелена и изяжда ресурси, които трябва да бъдат запазени за предстояща битка с истинския враг на Русия, Европа.

И това е обезпокоителната част. Първо, дори анализаторите, които защитават аргументите за спиране на войната, твърдят, че Кремъл трябва да приеме едно приятелско на Русия предложение, което Украйна вече отхвърли по убедителни причини, сякаш това е отстъпка. Второ, те го правят с изричната цел да запазят „барута“ на Москва „сух“ за предстоящ конфликт с Европа.

В най-крайната форма на този аргумент, бившият съветник на Путин Сергей Караганов продължава да твърди, че това е война, която Европа е започнала срещу Русия, и може да приключи „само когато Русия постигне пълното поражение на Европа. Той описва другата половина на континента като „източник на всички беди и всяко зло в историята на човечеството“ и продължава да твърди, че ако Европа не се откаже от подкрепата си за Украйна, Москва трябва да атакува Германия и Великобритания, първо с конвенционално оръжие, а след това с „вълни от ядрени удари“.

Възгледите на Караганов не са някаква нова теза.  Те остават незабелязани, защото рисковете и разходите от използването на ядрени оръжия за настъпателни цели надвишават всички потенциални ползи. Това отдавна превръща заплахите на Москва в блъф, който е най-добре да се игнорира. Но със стратегическото поражение, което сега е в сферата на възможностите за Путин, изкушението да атакува Украйна в европейския ѝ логистичен тил ще се увеличи рязко. Това е ескалационна стълба, която има много стъпала, от кибервойна до прерязване на подводни комуникационни кабели, преди да се достигне ядрени удари. Всяка стъпка обаче е вредна и води към следващата.

Фьодор Лукянов, по-предпазливият и замислен председател на Съвета по външна и отбранителна политика на Русия, пише, че Западът днес вярва, че една ядрена свръхсила може да бъде победена, без да се прибягва до използването на най-мощното си оръжие.

„Такава увереност е опасна, тъй като поуките от предишната конфронтация се извличат не само от победителите, но и от губещите“, пише Лукянов. „И последните сега признават, че заобикалянето на ядрения фактор трябва да бъде направено невъзможно“.

Чемпиън, който познава Караганов и Лукянов, вярва, че целта им е да държат Русия далеч от стълбата на ядрената ескалация. Русия се оплаква, че интересите ѝ в Европа не могат да бъдат пренебрегвани само защото е по-слаба от съветския си предшественик.

Западният контрааргумент показва, че настоящото ръководство на Москва бърка законните права и интереси на Русия през XXI век с тези на Съветския съюз през XX век и Руската империя през XIX век.

Да, Европа и САЩ са виновни за небрежността и стратегическата си некомпетентност в отношенията с Москва след разпадането на Съветския съюз, но решението за нахлуване в Украйна е било единствено на Путин. Той, Караганов и много други в Русия остават в капана на историческите заблуди и негодувания, които обикновено идват със загубата на империята. Комбинацията наистина е опасна, както доказва настоящото кръвопролитие. Така че има дискусия, много по-широка от темата „Украйна“, която европейците трябва в един момент да проведат с Москва, ако Русия иска да се откаже от войната.

Това не е въпрос на европейско посредничество спрямо Украйна. Става въпрос за това Европа първо да реши колективно как да се съобрази с легитимните интереси на Русия, а след това да договори тази сделка, без отново да разделя континента – или да подхранва ревизионистките амбиции на Москва. Не е ясно как може да се постигне това, ясно е само, че трябва да се направи, заключва Чемпиън.