Военният бюджет на Путин се задъхва, докато САЩ и Русия възобновяват мирните преговори

Президентът на Русия Владимир Путин има малко време за постигане на мирно споразумение в Украйна, тъй като страната му се затруднява да запълни нарастващата бюджетна дупка за финансиране на войната срещу Киев, пише Bloomberg.

Докато пратеникът на Кремъл Кирил Дмитриев се готви да проведе разговори с американски представители в Маями, руските власти са обезпокоени, че бюджетните разходи тази година отново ще надхвърлят планираните нива, ако са необходими допълнителни разходи за войната. Те искат да намерят нови източници на приходи в размер на 1,2 трлн. рубли (16 млрд. долара), за да покрият ключов бюджетен показател.

Това е еквивалентно на допълнителни 0,5% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Русия над планирания дефицит за тази година от 1,6% от БВП, на фона на намаляващите приходи от продажби на енергия и въздействието на неочаквано силната рубла.

Икономическото напрежение нараства, докато руски и американски представители проучват начини да се опитат да прекратят войната в Украйна, започнала през 2022 г. Въпреки това Путин не показва никакви признаци, че е готов да се откаже от максималистичните си искания за територии в Източна Украйна, въпреки че американски и украински представители изразиха оптимизъм относно напредъка в преговорите за прекратяване на най-големия конфликт в Европа след Втората световна война.

Москва вижда малък шанс за пробив в мирните преговори. Докато руските и украинските военни делегации изясняват техническите подробности, свързани с прилагането на евентуално прекратяване на огъня, териториалните спорове изискват политически решения на ръководно ниво.

Териториалният въпрос е „единственият оставащ елемент“, който трябва да бъде решен, заяви държавният секретар на САЩ Марко Рубио пред Сената. „Това все още е мост, който не сме преминали“, добавя той.

Политическият календар на САЩ може също така да се превърне във фактор за Кремъл, тъй като президентът Доналд Тръмп все повече се фокусира върху междинните избори в Конгреса през ноември, смята Александър Габуев, директор на базирания в Берлин център „Карнеги Русия Евразия“.

„Условията, предлагани от Тръмп за прекратяване на войната, са най-добрите, които Путин можеше да осигури през всичките четири години“, посочва той. „Малко вероятно е подобни условия да бъдат предлагани за неопределено време и ако Тръмп загуби контрол над долната камара, което може да стане, тогава тя ще може да му попречи да прави каквото си поиска“.

Бюджетното състояние на Русия може да се влоши допълнително, тъй като американските санкции принуждават производителите на петрол да отстъпват от вече ниските цени. Бюджетът за 2026 г. предвижда приходи от петрол и газ от 8,9 трлн. рубли при цена на суровия петрол Уралс от 59 долара за барел и валутен курс от 92,2 рубли за долар.

Суровият петрол Уралс в момента се търгува при цена от 55 долара за барел, а рублата - около 75 рубли за долар. Ако тези нива се запазят, приходите от петрол и газ ще достигнат 6,75 трлн. рубли, което ще доведе до бюджетен недостиг от близо 2,2 трлн. рубли.

Разбира се, планираният бюджетен дефицит на Русия за тази година е нисък по международните стандарти. Въпреки това правителството драстично преразгледа целевия си дефицит миналата година от 0,5% на 2,6% от БВП и трябваше да намали разходите през декември, за да постигне тази цел. То запълни разликата в разходите, като емитира рекорден и по-скъп дълг под формата на облигации на федерален заем (ОФЗ).

Путин иска Украйна да се откаже от контрола над източен Донбас, включващ Донецка и Луганска области, като част от рамка, която Русия нарича „формулата Анкъридж“, свързана със споразумение, постигнато на срещата на върха между Путин и Тръмп в Аляска през август. Боевете ще бъдат замразени по настоящите линии на контакт в южните региони Херсон и Запорожие.

Кремъл смята това за отстъпка от страна на Путин, който е предявил претенции към всичките четири региона на Украйна.

Украйна отхвърля исканията за изтегляне на силите си от силно укрепените райони на източен Донецк, които руските сили не успяха да завладеят в боевете, започнали през 2014 г., освен ако Путин също не изтегли войските си в същата степен. Предложенията на САЩ предполагат превръщането на неокупираната зона в демилитаризирана или свободна икономическа зона под специална администрация.

„Налице е „общо съгласие“ относно гаранциите за сигурност за Украйна след войната“, заяви Рубио по време на изслушване в Комисията по външни отношения на Сената на САЩ. „Тези гаранции за сигурност основно включват разполагането на шепа европейски войски, предимно френски и британски, а след това и американски предпазен механизъм“, посочва той, добавяйки: „Но всъщност гаранцията за сигурност е американският предпазен механизъм“.

Помощникът на Путин по външната политика Юрий Ушаков заяви, че тези гаранции не са били договорени с Русия. Макар че територията е основният проблем, има и други нерешени въпроси, изтъква той.

Предишен кръг от преговори в Абу Даби е бил фокусиран върху редица въпроси, включително прилагането на прекратяване на огъня, ако такова може да бъде договорено, изтъкват източници, запознати с темата. Военни представители планират да продължат тези преговори, въпреки че няма особено голям оптимизъм относно примирие без напредък по териториалния въпрос.

Американските президентски пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, зет на Тръмп, присъстваха на тези преговори, след като отлетяха за Абу Даби от Москва, където проведоха близо четири часа разговори с Путин.

Европа не е на масата за преговори в Маями и има малка представа дали е постигната промяна в руската позиция, разкрива европейски дипломат.

Германският външен министър Йохан Вадефул даде песимистична оценка по време на посещение в Латвия по-рано тази седмица, критикувайки „упорито настояване на Русия по ключовия териториален въпрос“.

„Ако няма гъвкавост тук, опасявам се, че преговорите могат да се проточат дълго време или изобщо да не бъдат успешни“, заяви той.