Стратегическата автономност на Европа се сблъсква с най-важното изпитание - Русия

В началото на юни посланици от дипломатическата група Е3, в която влизат Франция, Германия и Великобритания, посетиха Москва, за да обсъдят прекратяването на инвазията в Украйна. Сергей Лавров, външният министър на Русия, не благоволи да ги приеме; заместникът му вместо това им изнесе лекция с „обективна оценка на разрушителната политика на Запада“.

Обективно погледнато, Русия е тази, която разрушава. Обективно погледнато, Лавров – да не говорим за неговия заместник – гледат настрани, когато става въпрос за преговорите на Кремъл и Украйна. Обективно, за пореден път, представянето от посланиците на украинските мирни условия и призивът за директни преговори между Москва и Киев нямат потенциал да проработят. Това се оказа обречена мисия, която сякаш само предостави още едно доказателство за геополитическата неспособност на Европа. Но посланиците и техните лидери постъпиха правилно: имаме нужда от повече такива посещения, пише в коментар за Bloomberg Марк Чемпиън.

Прекратяването на войната между Русия и Украйна няма да бъде нито бързо, нито лесно предвид очевидните илюзии на президента Владимир Путин относно напредъка, който постигат войските му, и дълбокия сблъсък на светогледи, който отразяваше инвазията му през 2022 г.

Европа не може да бъде медиатор, защото е участник във войната - за едно нещо Кремъл е прав - така че този конфликт е проблем на Европа и Старият свят трябва да участва в преговорите за нейния край. Намирането на стабилно място за Русия в европейската политическа архитектура ще бъде крайното изпитание за стремежа на Европа към стратегическа автономия в един постамерикански свят. 

Празнотата в европейската дипломация е била запълвана от E3 и преди, в ранните години на международните ядрени преговори с Иран. И нито богатите европейски пазари, нито изобилните енергийни и минерални ресурси на Русия постигат нещо. Те ще се намерят отново и по много начини, като поведението на Европа в тази война е също толкова изненадващо, колкото и това на Украйна.

Инвазията на Русия в по-малкия ѝ съсед вече продължава по-дълго от Първата световна война и участието на Съветския съюз във Втората световна война. Този подвиг е почит към украинския народ и войници, но не би бил възможен без европейската (и американската) подкрепа за Киев, категоричен е Чемпиън.

В поредното напомняне на този факт, британските морски пехотинци се качиха на борда и задържаха петролен танкер от руския сенчест флот, нарушаващ санкциите, докато той се опитваше да премине през Ламанша.

И така, кога ще дойде подходящият момент Украйна да преговаря за мир, ако не сега?

Трудната част е да се тласне Путин до точката, в която тези разговори могат да бъдат продуктивни. Никой не може да бъде сигурен къде се намира тази точка, но напоследък Украйна върши неща, които отварят пътя към подобен развой. Останалото може да дойде само от съюзниците на Киев, защото за Русия този конфликт никога не е бил само срещу Украйна.

Това е жизненоважно както за Киев, така и за европейците да го осъзнаят, защото реакциите на Москва ще станат по-малко предсказуеми, ако Путин започне да усеща стратегическо поражение. За паралел, просто вижте хаотичното поведение на президента на САЩ Доналд Тръмп, докато той е изправен пред  подобно осуетяване на целите си от друг по-слаб враг - Иран.

През последните няколко месеца дроновете и войниците на Киев спряха лятната офанзива на Русия, преди тя да изобщо да е започнала. Те също така нанасят все по-големи щети на руската военна машина и инфраструктура, докато бързото разширяване на ударите на далечни разстояния доближава реалността на т.нар. „Специална военна операция“ на Путин до обикновените руснаци.

Не, това не означава, че Украйна печели войната или че Русия няма да настигне технологичните иновации на Украйна. Това е цикъл, който сме виждали и преди. Различното този път обаче е, че натискът идва, тъй като забележително устойчивата икономика на Путин работи на издихания, а все повече руснаци казват, че искат мирно споразумение.

Тези промени позволиха на Киев отново да диктува наратива. Русия имаше контрол над историята от началото на 2024 г., убеждавайки голяма част от света, че всеки ден на боеве може да означава само повече загуби за Украйна. Но Киев сега се стреми да убеди руснаците, че продължаването на избиването на руски войници всеки месец е безсмислено.