Енергийната връзка с Китай се превръща в примка за Русия

Неотдавнашната среща между китайския президент Си Дзинпин и руския държавен глава Владимир Путин, която приключи на 20 май, предложи повече въпроси, отколкото отговори за много наблюдатели, както вероятно и за самия Путин. Бяха подписани няколко стандартни споразумения за засилване на сътрудничеството в областта на икономиката, образованието и технологиите. Беше публикуван и документ, осъждащ настоящата глобална хегемония на водения от САЩ западен алианс. Някои ключови моменти, очаквани от анализатори, обаче липсваха, пише Oilprice.

Всеобхватното сътрудничество, отразено в съвместното комюнике на двете страни от 4 февруари 2022 г. - 20 дни преди руската инвазия в Украйна – се посочва: „Приятелството между двете държави (Китай и Русия) няма граници, няма забранени области на сътрудничество“.

Това се видя и покрай Зимните олимпийски игри в Пекин през 2022 г., които приключиха на 20 февруари. Отлагането на началото на войната срещу Украйна от Путин беше направено като жест на уважение към Си, за да не подкопава блясъка на това глобално събитие. Приблизително по същото време, когато двамата лидери се срещнаха в кулоарите на Олимпиадата, бяха обявени няколко широки нови споразумения за сътрудничество в петролния и газовия сектор и извън него. Тези сделки до голяма степен се основаваха на все по-координираните глобални дейности на двете страни през предходните няколко години, насочени към отслабване на доминиращата позиция на САЩ.

Въпреки това, в рамките на седмица след разпалването на руско-украинската война, Путин увери Си, че цялата инвазия ще приключи в рамките на седем дни, вероятно три. Китайският лидер разговаря с руския си колега и се застъпи за мирни преговори между Русия и Украйна. Тогавашният външен министър на Китай Уан И заяви пред европейските политици, че Китай уважава суверенитета на държавите, включително този на Украйна. Такава бърза публична намеса от страна на Китай, за да заяви ясно позицията си относно зачитането на суверенитета на други държави, шокирала Путин, разкриват източници, близки до руския президент. Преди инвазията той е бил уверен, че Китай ще застане до Русия, каквото и да направи, в съответствие със съвместното комюнике за приятелство „без граници“.

Именно с този по-калибриран подход към Русия от страна на Китай Путин е принуден търси баланс, след като влиянието на Китай продължава да расте в техните отношения.

Икономически Китай е близо осем пъти по-голям от Русия по номинален брутен вътрешен продукт (БВП) и докато Москва представлява само 4% от международната търговия на Китай, последният изнася повече от всяка друга страна. Този дисбаланс се отразява директно върху способността на Русия да поддържа войната в Украйна, като сега руската икономика внася повече от 90% от нужните технологии от Китай, което е с 10% повече спрямо 2025 г.

Китайските чипове осигуряват изчислителната мощност, необходима за навигационните и насочващите компютри в балистичните ракети „Искандер“ и безпилотните апарати „Ланцет“.

Произведени в Китай двигатели тайно се доставят до Русия, за да захранват нейните  далекобойни дронове „Харпия“, като тези пратки исторически са били фалшиво етикетирани като промишлени хладилни агрегати или части за хладилници, за да се избегнат митническите процедури.

Все още има достатъчно ползи от тези отношения, за да може Си Дзинпин да ги поддържа, поне засега. Едно от най-големите предимства остават евтините и изобилни доставки на петрол и газ от Русия. Според европейски експерт по енергийната сигурност водещият руски суров петрол Уралс се продава с отстъпка от около 12 долара за барел под глобалния бенчмарк Брент.

Официални китайски митнически данни показват, че тези отстъпки са спестили на Китай 2,2 млрд. долара само през 2025 г., с което кумулативните спестявания на Пекин достигат близо 12 млрд. долара през последните четири години.

Източник от ЕС определя настоящата отстъпка за руския газ, доставян на Китай по  тръбопровода „Силата на Сибир“,  на до 45% от това, което се начислява на малкото останали клиенти в Европа. Хищническото ценообразуване е именно това, което парализира плановете за тръбопровода „Силата на Сибир 2“, за който Путин, по-специално, не успя да получи одобрението на Си по време на последната среща на върха.

Москва и Пекин подписаха меморандум за разбирателство относно тръбопровода през септември 2025 г., но дискусиите относно цената, финансирането и условията на договора забавиха началото на строителството. Китай изисква субсидирани от Русия вътрешни цени, толкова ниски, че Русия би губила пари за всеки кубичен метър, който изнася, а „Газпром“ не може да си позволи да финансира инфраструктурата, докато е обвързан с такъв договор.

Това, че Си е готов да игнорира призивите на Путин за подписване на знакова сделка, свидетелства за доминацията на Китай в отношенията. Това е още по-вярно, тъй като предстоящите крайни срокове за прекратяване на доставките на руски петрол и газ в Европа носят със себе си нарастващата вероятност Москва вече да не може да продължи да финансира сравнително високото възнаграждение, давано на елитни наборници, които не са от средната класа, за да продължат да водят войната на Кремъл в Украйна. Това би могло да я принуди да разшири военната служба до това защитено население, носейки със себе си риска за граждански вълнения.

Неохотата на Си също така говори за факта, че в крайна сметка той вижда пътя на Китай към страна, равна по глобално влияние на САЩ.

Възможно е в дългосрочен план личният национализъм на Си да се фокусира върху репатрирането на огромните земи в днешния Далечен изток на Русия, северно от река Амур. Исторически те са били неразделна част от Манджурия, родината на предците на империята Цин, преди да бъдат завзети от Руската империя в средата на XIX век.

Въпреки че Пекин публично твърди, че китайско-руската граница е „напълно уредена“, правителството на Си тихо следва далеч по-търпелива стратегия за запазване на историческите претенции на Китай, без да се конфронтира директно с Москва.

Одобрените от китайската държава карти сега изискват ключови места в Далечния изток на Русия да бъдат обозначени със старите им китайски имена - Владивосток като Хайшънуей, Сахалин като Куедао, Становия хребет като Външен хребет Синган и т.н.

В същото време китайските държавни фирми осигуряват дългосрочни договори за наем на земеделска земя, дървен материал и минерални активи северно от Амур, докато китайските компании се насочват към пристанищната инфраструктура на Владивосток, за да си осигурят директен достъп до Японско море. Не се преначертават граници, но балансът на силите на място непрекъснато се измества в полза на Китай - скрита стратегия за възстановяване на изгубени територии, която се вписва идеално в убеждението на Си Дзинпин, че историята може да бъде пренаписана, без дори да се произведе нито един изстрел.

Взети заедно, тези динамики оставят на Путин малко повече от илюзията за партньорство, докато Си непрекъснато превръща военната изолация на Русия в дългосрочен лост за влияние. Китай получава евтина енергия, стратегически достъп и растящо влияние в руския Далечен изток; Русия получава спасителен пояс, който става все по-ограничен.

Мълчанието по време на срещата на върха говори повече от декларациите: Пекин ще поддържа отношенията стабилни само при условия, които те засилват собствения му възход и ускоряват упадъка на Москва. Въпреки всички приказки за многополярност, реалността е по-сурова - Китай вече третира Русия не толкова като равноправен партньор, колкото като буфер, доставчик и все повече като компонент от сферата си на влияние.

И освен ако траекторията на войната в Украйна или икономическото състояние на Русия не се променят драстично, този дисбаланс само ще се задълбочи.