Новите мита на Тръмп този път са съвсем друга работа

С навлизането на конфликта между САЩ и Иран в шестия му месец, президентът Доналд Тръмп се завърна на по-познато бойно поле: световната търговия, пише CNBC в материал.

В петък той поде нова митническа атака, насочена към 60 търговски партньора, включително Европейския съюз, Китай, Меликобритания и Канада. Последната вълна от мита, която влезе в сила в петък в 00:01 ч. източноамериканско време, замени временната базова ставка от 10%, която изтече на 24 юли, и варира от 10% до 12,5%.

Първоначалната реакция на пазара в петък беше приглушена, като подновеният търговски натиск до голяма степен бе очакван от инвеститорите предвид наближаващото изтичане на предишните мита. Това контрастира с шоковия подход, който беше в основата на мащабните мита от т. нар. „Ден на освобождението“, обявени през април 2025 г., довели до резки разпродажби на пазарите.

Инвеститорите и анализаторите обаче казват, че обстоятелствата около последната търговска инициатива на Тръмп този път са коренно различни на фона на по-предизвикателна световна икономическа среда в сравнение с миналата година и подкрепени от отделна правна рамка, което рискува трайно възпрепятстване на пазарите.

Белият дом е окуражен

„Значението този път е двойно“, посочва Ема Мориарти, портфолио мениджър в CG Asset Management.

„Това не само показва ангажимента на администрацията на Тръмп към митата, но и излага на показ този ангажимент на фона на световен енергиен шок и нарастващи затруднения във веригата за доставки. Те изглеждат доволни да продължат да налагат нови мита дори когато това изостря вътрешните пазари. За пазарите последиците трябва да са ясни: трябва да се позиционираме [с очаквания] за нисък растеж и висока инфлация“, каза Мориарти.

Мерките са факт на фона на продължаващата битка на световните пазари с въздействието от военни действия в Близкия изток, които доведоха до възстановяване на цените на петрола над 100 долара за барел миналата седмица, като надеждите за договорено прекратяване на войната продължават да намаляват.

„Макар резултатът да не е пълен шок за пазарите, той все пак е друг нежелан източник на несигурност, като настроенията са ударени от подновения конфликт между САЩ и Иран и опасенията относно нивата на разходите в технологичния сектор“, коментира Ръс Молд, инвестиционен директор в AJ Bell.

Очакваше се администрацията на Белия дом да потърси алтернативен път към нов кръг от мита след решението на Върховния съд през февруари, според което предишните налози са незаконни. Новата търговска инициатива този път се осъществява чрез раздел 301 от Закона за търговията от 1974 г., като се посочват предполагаеми практики на принудителен труд като причина за новите мита.

Сега страните, които са приели или са се ангажирали да въведат забрани, ще получат мито от 10%, докато тези, които не са го направили, ще бъдат обложени с налог от 12,5%, като митата засягат 99,4% от американския внос.

Според Алън Сиоу, съръководител на звеното за корпоративен дълг на развиващите се пазари в Ninety One Asset Management, Белият дом изглежда се адаптира към подобни правни пречки и може да бъде окуражен от ограничени ответни мерки и липса на ясен скок на инфлацията.

„Тези последни мита изглежда са еволюция на първоначалните митнически залпове“, посочва Сиоу, добавяйки, че очаква други страни да реагират първоначално по-премерено, запазвайки по-ескалиращите мерки, докато вероятното въздействие на политиката стане по-ясно.

Постоянен натиск върху пазарите?

С поглед към бъдещето Мартин Джейкъб, професор по счетоводство и контрол в IESE Business School в Барселона, заяви, че повторното въвеждане на мита подсказва амбицията на Белия дом да запази вносните такси като „трайна характеристика“ на икономическата политика на САЩ.

Тъй като предишните временни мерки наближаваха крайните си срокове, това оказа натиск върху Белия дом да установи по-траен режим на налози, обясни Джейкъб. „Следователно последните мерки представляват нещо повече от поредния краткосрочен изстрел с цел преговори“, добави той.

Матю Райън, ръководител на пазарната стратегия в международната фирма за финансови услуги Ebury, заяви, че продължителността на новите мита рискува създаването на по-трайна точка на структурен натиск върху пазарите.

„След кратка пауза страховитата дума, започваща с „м“, отново е в устата на инвеститорите“, каза Райън. „Преминаването към Раздел 301 премахва правната уязвимост, която позволи на Върховния съд да отмени предишния кръг от такси върху вноса. След като този юридически авариен изход вече е затворен, може да се наложи пазарите да започнат да ценообразуват митата като структурно препятствие за световния растеж, а не като преходен риск, който трябва да бъде преодолян чрез преговори“, допълва той.

Според Райън вниманието сега е насочено към решението на Федералната комисия по отворените пазари тази седмица, след като неотдавнашният скок в цените на петрола засили възможността Фед да повиши лихвените проценти по-късно тази година. Това бележи промяна спрямо по-ранните очаквания, че лихвите ще се задържат без промяна до края на годината, преди да бъдат намалени през 2027 г., като Райън очаква ръководството на централната банка на САЩ да запази възможността за повишаване отворена.