САЩ пропиляват влиянието си в света с войните в Иран и Украйна

Президентът Доналд Тръмп разглежда изкуството на геополитиката като въпрос на пари и влияние. В резултат на това той разчита на свои колеги бизнесмени да вършат работата на дипломатите в Газа, Украйна и Персийския залив и те се провалиха. Както навремето каза аятолах Рухола Хомейни, революцията, която създаде Ислямска република Иран, „не беше заради цената на дините“, пише Марк Чемпиън в коментар за Bloomberg.

Това погрешно схващане не е непременно решаващо. Парите все още са много мощен инструмент (не можете да водите война дълго време без тях), а с огромния си резерв от мека сила, най-голямата икономика в света и най-мощната армия, САЩ отдавна имат неповторимата сила да убеждават другите страни да им се подчиняват. И все пак неспособността на Тръмп да контролира войните в Украйна и Иран сочи към нарастващ проблем – влиянието на Америка отслабва и той ускорява ерозирането му.

Това може да звучи противоречиво, като се има предвид, че Тръмп оказва натиск по-открито и жестоко от може би всичките му предшественици, които той определя като слабаци. Достатъчно е да погледнем митническия му режим и начина, по който се възползва от зависимостта на съюзниците в икономиката и областта на сигурността, за да ги накара да плащат. Или как използва доминиращата роля на долара, за да оказва натиск върху държавите чрез санкции – политика, която намери широко приложение при бившия президент Барак Обама и постепенно подтиква правителствата по целия свят да се опитат да намалят зависимостта си от валутата.

Но в геополитиката лостът за влияние работи най-добре, когато всъщност не се използва, тъй като веднъж задействан, той не може да бъде изгубен и да се превърне в най-добрия случай във форма на наказание. Ескалиращата търговска война на Тръмп с Канада е ярък пример за това. Решението му през февруари да атакува Иран беше друг такъв пример. Заплахата от въздушната мощ на САЩ беше лостът, който дълго време бе възпирал Иран да затвори Ормузкия проток или дори да се стреми открито към ядрено оръжие. Веднага след като Тръмп нареди атаката, която Иран се опитваше да възпре, Техеран вече нямаше причина да се въздържа.

Тази комбинация от пропиляно предимство и прекомерна зависимост от търговски стимули ускорява упадъка на глобалното господство на САЩ, който вероятно започна с прекомерните мерки след 11 септември. Това стана ясно тази седмица, когато Тръмп изненадващо заяви отново, че при предшественика му Джо Байдън САЩ са предоставили 300 млрд. долара на Украйна за войната ѝ с Русия и добави, че планира да поиска тези пари обратно – ако не от Киев, тогава от Европа.

Това няма да се случи, не на последно място защото цифрата е измислена. Същото важи и за изявлението на Тръмп в понеделник, че Киев и Москва са се съгласили да спрат въздушните удари срещу взаимната си енергийна инфраструктура. Тази предполагаема сделка изглежда е била изненада и за двете страни. Те продължават да си разменят удари с ракети и дронове. Въпреки това е важно да се разбере защо президентът избра точно този момент, за да говори тези измислици.

Краткият отговор, разбира се, са междинните избори. Войната на Тръмп в Иран е непопулярна в страната му и той търси начини да се дистанцира от негативните ѝ последици. Затова той публикува в понеделник в Truth Social, че е помолил украинския президент Володимир Зеленски да спре ударите срещу руски петролни рафинерии и заяви, че именно бомбардировките на Киев, а не конфликтът в Иран са причината цените на дизела на американските бензиностанции за първи път да надхвърлят 6 долара за галон.

Подобно на цифрата от 300 млрд. долара помощ за Украйна, тази полуистина имаше за цел да прехвърли отговорността. Посланието на Тръмп е, че ако диалогът на САЩ е извън контрол, ако инфлацията подкопава жизнения стандарт и ако американските арсенали са изчерпани, тогава, както обичат да казват британците: „Не бях аз, шефе“.

Може би това ще бъде достатъчно, за да убеди колебаещите се избиратели в САЩ през ноември, но е малко вероятно да окаже въздействие върху геополитическите цели на Тръмп. След като спря всяка нова американска помощ за Украйна и осигуряваше само оръжия, които другите съюзници на Киев трябва да купуват, той постепенно загуби влиянието си върху решенията на Зеленски. Просто е по-трудно да се накара Украйна да прекрати една от най-значимите си военни стратегии – унищожаването на руското петролно производство, когато Тръмп драстично е намалил ролята на САЩ във военните усилия на Киев.

Освен това цифрите му са неубедителни. Общата сума на цялата военна, финансова и хуманитарна помощ на САЩ за Украйна за повече от четирите години на руско нашествие до юни не е била 300 млрд. долара, а 131,5 млрд. долара, според Ukraine Support Tracker на института в Кил, Германия, който води най-пълните данни. Междувременно според Бюджетната служба на Конгреса САЩ са вложили 42,3 млрд. долара за войната в Иран през първите четири месеца от нея. Това е много по-малка сума, но представлява темп на разходите, който е над четири пъти по-висок от този за Украйна, и вече е нанесла по-големи щети на запасите от боеприпаси и на бойната готовност на САЩ.

Страните с най-големи разходи за Украйна – общ принос като процент от брутния вътрешен продукт. Графика: Bloomberg LP

Искането на Тръмп да си върне въображаемите 300 млрд. долара е опит да възстанови преговорната си сила, която загуби, след като превърна доставките на американско оръжие за Украйна в търговско начинание. Неговите противоречиви заплахи и твърдения относно Иран най-добре се разглеждат в същата светлина – като опити да запълни нарастващата празнина в преговорната си сила.

За да прекратят войната, САЩ трябва да намерят партньори, които да осигурят липсващото му в момента влияние. Що се отнася до Украйна, САЩ остават важен партньор и доставчик на критично важно оръжие и макар това вече само по себе си да не е достатъчно, за да принуди Зеленски да действа, Тръмп разполага с преговорна сила, която може да използва.

Украйна отчаяно се нуждае от прехващачи Patriot, за да сваля балистичните ракети, които сега Русия произвежда с темпове, които би трябвало да тревожат не само Украйна, но и Европа и САЩ. Въпреки намалелите американски запаси, ако Тръмп успее да достави достатъчно оръжия, за да промени дори малко положението за Киев тази зима, това ще създаде пример, който другите съюзници да последват. Той би могъл също така да поднови предложението, което направи преди време, за да позволи на украинците да произвеждат собствени Patriot по лиценз. Ако съчетаем тези стимули и САЩ може би действително ще разполагат с влиянието, от което се нуждаят, за да мотивират Зеленски да прекрати атаките срещу рафинериите.