Газовият план на ЕС се оказа половинчат

Планът на ЕС за действие при извънредни ситуации, свързани с природния газ, е още едно от споразуменията, които не заслужават това име. Нищо наистина обвързващо, много изключения и в крайна сметка не Комисията решава за целите за икономии на газ, а мнозинството в Европейския съвет, т.е. националните правителства.

Във всеки случай Владимир Путин не трябва да се страхува от плана за извънредни ситуации. В компромиса не може да се разчете истинско европейско сближаване срещу Москва или дори солидарност между членовете на ЕС.

„Силният сигнал" за единство, за който говори министърът на икономиката на Германия Роберт Хабек, изобщо не идва от тази среща на върха на ЕС. Това е жалко, защото една от основните цели на военачалника в Кремъл е да раздели Европа.

Каква европейска солидарност може да очаква Германия? Страната, която в продължение на десетилетия развиваше енергийните си връзки с Русия, нерядко против интересите на европейските си партньори. Страната, която собственоръчно и внезапно се отказа от ядрената енергия и дори в трудни моменти си позволява да води идеологически натоварени дебати за това дали трите ѝ все още работещи атомни електроцентрали могат да останат свързани с мрежата още няколко месеца.

Западната политика на санкции заплашва да се провали не на последно място и заради енергийната зависимост на Германия, която тя сама си причинява. Страни като Испания и Гърция, които все още не са се примирили напълно с германския „диктат на строги икономии" по време на еврокризата, не проявяват особено съчувствие към факта, че промишлената база на най-голямата и финансово мощна икономика в Европа е силно застрашена поради липсата на газ.

Ще наруши ли Берлин табуто в енергийната политика?

Това обяснява мързеливия компромис на срещата на върха и ограничената готовност на страни като Испания, която в началото диверсифицира енергийния си внос с цената на големи разходи, в крайна сметка да се съгласи с действията за пестене на газ.

Едно е сигурно: Путин ще продължи да изпитва европейската солидарност по свое усмотрение - а дали това ще продължи до есента, със сигурност ще зависи от това как ще протече вътрешнополитическият дебат в Германия и дали Берлин ще прояви готовност да наруши табутата в енергийната си политика.

Това се отнася не само за срока на експлоатация на ядрените електроцентрали, но и за желанието да се добива газ в собствената страна и поне да се обмисли непопулярният фракинг като възможност. Бавно, но сигурно и в Германия се налага разбирането, че енергийната сигурност не може да бъде постигната с Русия, а само без нея.

А това схващане отне много време.