Преговорите за европейски таван за руския петрол са в застой

Преговорите за определяне на таван на цената на руския петрол от представителите на страните в Европейския съюз са в застой, предаде Bloomberg. Източници на агенцията казват, че късно снощи в Брюксел е било обсъдено ниво от 62 долара за барел след първоначалното предложение от 65 долара за барел.

Междувременно цената на руския петрол в момента е към 52 долара (на руските терминали), допълва още Bloomberg.

Група държави, сред които Полша и Прибалтийските държави, настояват за по-нисък таван на цената на руския петрол, както и по-твърди санкции срещу Русия. През миналата седмица представители на Полша заявиха, че ограниченията на руския петрол трябва да са в диапазона 30-40 долара за барел. Гърци и Кипър пък са на обратната позиция - според тях таванът трябва да бъде по-висок. Те разчитат на превоза на руски петрол чрез своята флотилия. 

Таванът на страните от Г-7 се планира да бъде въведен на 5 декември, но все още няма официално предложение за нивото му. Коментира се лимит в рамките на 60-70 долара за барел.

Русия на няколко пъти предупреди, че ще спре да продава петрол за държави, които се придържат към таван на цените. Това едва ли ще притесни повечето европейски държави, които от 5 декември ще прилагат ембарго за руския петрол. Тази заплаха обаче повдига въпроси и за доставките към България, Унгария, Чехия и Словакия, които имат изключение от тази санкция срещу Русия.

Руските военни не пускат служители в Запорожката АЕЦ

Руските военни спряха достъпа до Запорожката АЕЦ на украинските служители, които не са подписали договор с "Росатом", съобщават от Генералния щаб на Военните сили на Украйна (ВСУ) в своята вечерна сводка за състоянието на фронта. Централата е на фронтовата линия, често попадайки между позициите на украинските и руските военни. Затова и съоръженията е обект на обстрел, за който взаимно се обвиняват и двете страни.

Преди ден украинските власти съобщиха, че има сигнали, че Русия може да се изтегли от Запорожката АЕЦ, предавайки контрола на представителите на Международната агенция за атомна енергетика (МААЕ). Кремъл обаче официално отрече подобни намерения.

Военните действия в Донецка област запазват интензивността си

В Донецка област продължават тежките боеве, сочат от Института за изследване на войната (ISW) в своя дневен обзор на военните действия в Украйна. Руските военни съобщават за редица превзети села около Бахмут, но според анализаторите тези завоевания не носят никаква заплаха за важните пътни артерии - Бахмут - Сиверск и Бахмут - Костянтинивка, които са от ключово значение за логистичните доставки на украинските военни.

Украинският президент Володимир Зеленски предупреди в неделя, че руските военни се подготвят за нов масиран ракетен обстрел над Украйна. В Черно море вече навлязоха кораби, носители на ракети, сочат данните на властите към 28 ноември. Досега руските военни извършиха пет масови удара, които имат за цел енергийната инфраструктура на страната. При последния - на 23 ноември, за часове енергийната система се срина, а последствията от ракетните удари все още не могат да бъдат преодолени и в Украйна при отрицателни температури електрозахранването и топлоподаването прекъсва често.

След 20 години управление на Владимир Путин части от Русия е в такава разруха, сякаш се е водила война, каза Володимир Зеленски в своето вечерно обръщение на 28 ноември. "Те не са способни на нищо друго, освен на опустошение - това е всичко, което оставят след себе си", коментира той и допълни още, че Украйна няма да приема заповеди от тези "другари" в Москва, както и че всички разрушения ще бъдат възстановени.

Деокупацията на Крим може да не е толкова невероятна

В първите месеци на войната деокупацията на Крим се смяташе за невероятна мисия. В последните седмици обаче това става все по-ясна цел на украинците. Пред руския опозиционер Марк Фейгин един от съветниците на украинския президент Олексей Арестович коментира, че полуостровът е много труден за отбрана.

"Ако бъде направено както трябва, Крим е много труден обект за удържане в отбрана - крайно уязвим и неудобен е", коментира той и припомни, че основният път за доставките към полуострова е Кримският мост, който не функционира ефективно след взрива в началото на октомври. Доставките с кораби са уязвими, когато попаднат в обхвата на руските ракети "Харпун" и "Нептун", каза още Арестович.

За него, както и за други представители на украинските власти, е напълно възможно освобождаването на Крим да се случи в следващите шест месеца.

Украинският президент Володомир Зеленски коментира пред Financial Times през миналата седмица, че предложение за мир, в което не се включва връщането на Крим на Украйна, е "загуба на време". Според него подобно развитие на нещата реално ще замрази конфликта и в бъдещ етап Русия отново може да нападне страната му.

Затова и Киев ще се стреми към деокупация на полуострова - на този етап с военни средства, макар и украинският държавен глава не отхвърля това да случи и по мирен път, ако има реалистично предложение за това.