Ив. Иванов: Войната в Украйна показа, че енергийните мрежи трябва да бъдат децентрализирани

Един от уроците от войната в Украйна е необходимостта от децентрализацията на енергийната система, коментира председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов по време на по време на дискусията "Да намалим сметките - енергийната бедност и цените", организирана от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. Той припомни, че за няколко дни над 40% от енергийната инфраструктура на страната, изградена по съветски модел с големи ТЕЦ-ове и далекопроводи, беше разрушена.

Това ще се промени, категоричен беше председателят на енергийния регулатор у нас.

Децентрализацията е една от мерките в подкрепа на енергийно бедните домакинства, обясни Иван Иванов. По думите му анализите показват, че разходите за енергия могат да намалеят с 30%, ако семействата бъдат обединени в енергийни общности, или разположат соларни панели по покривите си. Друга мярка е санирането и подмяната на стари електроуреди. Иванов допълни, че подкрепа за енергийно бедните се предвижда и чрез чисто финансови средства - определяне на социална тарифа за цената на електроенергията, което е в правомощията на енергийния регулатор.

Темата за подкрепа на уязвимите домакинства е много актуална, каза още Иванов и посочи, че заради войната в Украйна "цените на фосилните горива просто полудяха", което доведе до рекордни цени на електроенергията и у нас. Той изтъкна, че енергийно бедните потребители са част от по-широка група - на енергийно уязвимите потребители, които се определят чрез три критерия - доходи, възраст и здравословно състояние (например хора, чиито живот се поддържа със специална апаратура).

Председателят на КЕВР даде няколко примера за коментирани досега дефиниции за енергийна бедност. Когато от доходите на семейството се извадят разходите за отопление (до поне 20°С в жилищната площ) и се разделят на броя на членовете в домакинството, резултатът е под нивото на бедността, то категорично това семейство е енергийно бедно, заяви Иванов.

Линията на бедността се определя всяка година с решение на Министерския съвет и за 2022 година тя е в размер на 413 лева.  За 2023 година линията на бедност е 504 лева.

Иванов препоръча дефиницията да не бъде прекалено сложна и с прекалено много показатели, защото трудно ще бъде прилагана. "Трябва да се направи компромис, за да бъде дефиницията проста и разбираема, за да бъде приложена адекватно", заяви той.

Енергийната бедност ще се определя на базата на три критерия - подоходен, социален и жилищен, уточни от своя страна служебният вицепремиер Атанас Пеканов. Той обясни, че промените, визиращи дефиницията на енергийната бедност в Закона за енергетиката, са на финалната фаза, но не се ангажира със срок кога те ще бъдат приети. Това определение е от ключово значение за реализиране на плановете за пълната либерализация на електроенергийния пазар, тоест излизането и на домакинствата на свободния пазар.

Заради енергийната криза служебното правителство отложи процеса. Плановете бяха към 2025 година всички домакинства да са на свободния пазар, като първи трябваше да бъдат тези с високо потребление.

Дефиницията за енергийна бедност е от значение и за усвояването на средства от европейски програми, каза още Пеканов по време на конференцията. Той уточни, че през годините българската държава не е правила нищо за намаляване на неравенството със социалните плащания, които прави.

Служебното правителство не се подготвя за преговори с ЕК за промени в Плана за възстановяване и устойчивост, каза вицепремиерът и допълни, че такава възможност може да се отвори през 2023 година, когато бъде стартирана програмата RepowerEU. Средата ще бъде променена, което вероятно ще накара и Брюксел да промени и преосмисли някои от приоритетите си, обясни Пеканов.