Около 2,1 млн. българи не могат да отопляват жилищата си адекватно

Около 2,1 млн. българи не могат да отопляват жилищата си адекватно, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на форума "Енергийната бедност - нови модели и инструменти за справяне", организиран от Конфедерацията и Фондация "Фридрих Еберет" България.

Според него това се дължи на ниски доходи, ниска енергийна ефективност на сградите и високи цени на електроенергията. Достъпът до алтернативни енергийни варианти остава ограничен, коментира Димитров, цитиран от БТА.

Енергийната бедност става все по-остър проблем в цяла Европа, не само в България, допълни Димитров.  По думите му над 54 млн. души в Европейския съюз живеят в енергийна бедност, като броят им може да се увеличи до 80 млн. души.

Той изтъкна, че в България все още няма законово заложена дефиниция за това какво е енергийна бедност и кои домакинства и лица са енергийно бедни. По думите му енергийни помощи получават около 350 хил. лица и семейства в размер на 500 лева за целия отоплителен сезон. „Нито толкова са енергийно бедните, нито пък това е подкрепата, която имат нужда да получат“, коментира той.

Лидерът на КНСБ каза още, че с актуализацията на бюджета са увеличени средствата за помощи за отопление с 50 млн. лева, но това не решава проблема.

Според него големият въпрос е, след като бъдат определени енергийно бедните, как те ще бъдат подпомагани – „значимо и различно от сегашните 100 лева на зимен месец“.

България е поела ангажимент да регламентира определението за енергийна бедност и да се установят критерии за определяне на домакинствата в положение на енергийна бедност и уязвимите потребители в Плана за възстановяване и устойчивост, посочи още Пламен Димитров. По думите му три министерства са ангажирани с изработването на дефиницията – на енергетика, на регионално развитие и на труда. „Към настоящия момент не сме много напреднали“, каза още той.

Според енергийния експерт Антон Иванов за определяне на енергийно бедните домакинства може да се приложи правилото на 10-те процента – това да са домакинствата, при които разходите за енергия за домашни нужди, отопление и електричество са над 10% от разполагаемия доход. 

Той посочи, че правилото се прилага само за най-нискодоходните домакинства. 

„Балансираме между статистическите данни за доходи на домакинствата и минималните необходими за издръжка. Основна слабост на тези индикатори е, че се фокусират върху разходите, не включват факторите, които са съществени при начина на потребление – качеството и енергийната ефективност на жилището“,  коментира той.

Той цитира данни от 2014 г., според които около 440 хил. български домакинства са посочени като енергийно уязвими. Като ги съпоставим с онези, които в момента получават помощи, виждаме, че става дума за горе-долу едно и също число домакинства, посочи експертът. 

Най-важното е да се разграничи, че официалната линия на бедност може да служи за подпомагане за текущи разходи, когато домакинството не може да си ги позволи, а енергийната бедност е свързана с инвестиционни разходи за подобряване на жилището, за включване в програми за саниране, които трябва да изискват съфинансиране, коментира и гл. ас. д-р Теодора Пенева от БАН.