Германия едва ли ще се върне към руския природен газ след войната

Дори и войната в Украйна да свърши и да промени режима на управление в Москва, "Газпром" трудно ще възстанови своите пазари в Европа. Русия загуби своите дългогодишни връзки и своето име на доставчик, на когото може да се разчита, коментира Bloomberg след изказвания по време на енергиен форум, който се провежда в Лондон.

"На тези отношения беше сложен край", коментира Мигел Бергер, посланик на Германия във Великобритания. "Няма връщане назад", допълни го британският министър на енергетиката Греъм Стюарт.

Делът на Русия в общия внос на газ в ЕС достигаше 40% преди войната в Украйна и след началото на военните действия страните от общността започнаха да осъзнават в каква голяма зависимост са от един доставчик на енергоресурси. За да намалят приходите в руския бюджет, използвани за финансиране на войната, страните от ЕС забраниха вноса на въглища, а малко след това и на руски петрол (с някои малки изключения).

За газа няма въведени ограничения, но доставките на тръбен газ от Русия сега са под 10% от вноса на газ в ЕС. Страните започнаха да купуват все по-големи количества втечнен газ, а основен доставчик на тръбен газ днес е Норвегия. Руски втечнен газ започна да се появява все по-често на пазара в Испания, Франция и Белгия, където обаче търговията е на пазарен принцип.

Великобритания е забранила вноса на руски газ, включително и втечнен. Страната се отказа и от руския петрол още през пролетта на 2022 година. И докато за нея е лесно - руският газ беше едва 4% от общия внос, а петролът - 9%, то за Германия далеч не е така.

Страната беше най-големият пазар на "Газпром" до войната в Украйна - годишно купуваше около 50 млрд. куб. метра газ. След това руската компания започна да намалява доставките, използвайки само едната тръба на "Северен поток 1" с надеждата да притисне Берлин да спре с подкрепата си за Украйна, както и да бъде дадена чаканата с години зелена светлина за "Северен поток 2".

Експлозия през миналия септември разруши три от четирите тръби на проекта "Северен поток" - жизнеспособна остана само едната тръба на "Северен поток 2", за която руският президент Владимир Путин предложи да бъде активирана веднага, "само да се завърти кранът", за да не страдат Германия и ЕС от недостиг на газ точно преди началото на зимния сезон. Условието беше съоръжението да получи лиценз за работа.

Германия обаче отхвърли това предложение и започна да строи териминали за втечнен газ. И въпреки че вече разчита все повече на втечнения газ, страната избягва покупки от своя бивш основен енергиен доставчик. "Има много предизвикателства", признава Бергер, цитиран от Bloomberg. Той посочва, че цената на газа все още е по-висока, отколкото преди "войната на Русия, която създава натиск върху Германия и индустрията".

Засега Берлин остава твърдо на мнението си, че не трябва да допуска нова подобна зависимост и води преговори за стабилни и по-изгодни доставки на втечнен газ.

Бившият канцлер Ангела Меркел дълги месеци преговаряше с американския президент Джо Байдън, за да бъдат вдигнати санкциите и да бъде изграден "Северен поток 2" въпреки призивите на Украйна проектът да бъде спрян, защото ще увеличи лостовете за руско влияние в Европа.

През 2022 година германският президент Франк-Валтер Щайнмайер призна, че строителството на газопровода е било грешка и е изиграло роля в решението на Москва да нападне Украйна. През тази пролет енергийният министър Роберт Хабек се извини на украинския президент Володимир Зеленски, че не е взел насериозно неговите предупреждения преди войната.

През май в Европейския парламент канцлерът Олаф Шолц заяви, че действията на Москва връщат Европа към времената на "империалистическата мегаломания" на Германия, която обаче е отстъпила пред амбицията за колективен мир и просперитет на ЕС.

"Никой от нас не иска да се върне във времената, когато се прилагаше законът на най-силния", допълни още Шолц в своето обръщение към европейските депутати по повод Деня на Европа и края на Втората световна война.