България и Сърбия направиха още една крачка към завършването на газовата връзка

Българският газопреносен оператор „Булгартрансгаз“ ЕАД и операторът на газопреносната система на Република Сърбия „Transportgas Srbija“ d.o.o. подписаха споразумение за междусистемно свързване за новата точка Калотина/Димитровград, която се създава с интерконектора България-Сърбия (IBS).

Документът е подписан от изпълнителния директор на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов и директора на Transportgas Srbija Зоран Йовчич, съобщават от българското дружество.

„Капацитетът на IP Калотина/Димитровград е 1.8 млрд. куб. м годишно с възможност за реверсивен поток. Усилията на „Булгартрансгаз“ за подобряване на междусистемната свързаност със съседните страни и осигуряването на достъп до разнообразни източници на газ от надеждни източници, включително и втечнен през терминала в Александруполис, са от значение за целия регион“, заяви Малинов.

“Подписването на споразумението за междусистемно свързване за IP Калотина/Димитровград е още една стъпка към по-добра интеграция на енергийните пазари и задълбочаване на енергийното и икономическото сътрудничество между двете страни”, добави Малинов.

„Убеден съм, че достъпът по този маршрут до газ от алтернативни източници, като Азербайджан и терминалите за втечнен газ, както и до платформата за търговия на „Газов хъб Балкан“, който осигурява свързаността с мрежата на „Булгартрансгаз“, ще бъде оценен положително от потребителите в Сърбия“, подчерта той.

Благодарение на IBS България получава достъп до източници на газ от Западна Европа по нов маршрут, а Сърбия – до терминалите за втечнен природен газ и други алтернативни източници в региона, посочват от "Булгартрансгаз".

Като част от приоритетните проекти за Европа връзката България–Сърбия е призната за ключова инфраструктура, която ще има значителен принос за подобряване на енергийната свързаност. ЕК отчита приносът на проекта за постигане на общите цели на държавите от ЕС, а именно достъпна, сигурна и устойчива енергия за всички граждани, а в по-дългосрочен план и декарбонизация на икономиката.

По линия на Механизма за Свързване на Европа проектът получи финансиране в размер на 28 млн. евро, както и 2,8 млн. евро по оперативната програма „Иновации и конкурентоспособност“.

Проектът се предлага за еврофинансиране още от края на първия програмен период за България, но се забавяше по различни причини. Реалното строителство започна през лятото след 13-14 години на обсъждания и протакане. В Сърбия строителството започна през миналата година, заради газовата криза в Европа, предизвикана от войната на Русия в Украйна и спирането на значителна част от доставките на руски газ за Стария континент.

Газопроводът е с обща дължина около 170 км, като започва от гр. Нови Искър край София и свършва край Ниш в Сърбия. Малко над 62 км от него са на българска територия.

Наскоро Сърбия подписа споразумение с Азербайджан за закупуването на 400 млн. куб. м природен газ годишно от 2024 г. Връзката с България е ключова за осъществяването на тези доставки.