Тръмп заслужава политически отпор заради инфлацията

Сред всички фактори, които намаляват шансовете на републиканците за успех на предстоящите междинни избори в САЩ, инфлацията изглежда най-важният. Според обобщените данни от социологическите проучвания на Real Clear Politics 70,1% от американците не одобряват действията на президента Доналд Тръмп за овладяване на инфлацията, а едва 27,3% ги подкрепят. Инфлацията също така неизменно се нарежда сред най-ключовите въпроси за избирателите, пише Джъстин Фокс за Bloomberg.

Ако погледнем движението на инфлацията в САЩ през последните няколко години, всичко изглежда малко странно. През септември годишната инфлация възлезе на 3,7% - несъмнено повече в сравнение с момента, когато Тръмп се върна в Белия дом през януари 2025 г., но все пак увеличението не е особено голямо. Т.нар. базисна инфлация, при чието изчисляване се изключват волатилните цени на храните и енергоносителите, за да се очертаят по-ясно основните тенденции, всъщност се е забавила. Разбира се, цените на храните и енергоносителите са изключително важни в ежедневието на американците, така че е разбираемо защо понижаването на базисната инфлация няма особена политическа тежест. Но рейтингът на Тръмп по отношение на инфлацията изглежда приблизително същият или малко по-лош от този на Джо Байдън в средата на 2022 г., когато инфлацията беше много, много по-ускорена и за кратко надхвърли 9%.

Това, че американците са по-песимистично настроени към икономиката, отколкото повечето икономически показатели предполагат, че би трябвало да бъдат, е повтаряща се тема тази есен. Едно от обясненията за крайното недоволство от Тръмп заради цените обаче може да е съвсем просто: действията му очевидно са влошили ситуацията, докато при Байдън не беше толкова ясно доколко той носи отговорност за много по-силната инфлационна вълна по време на мандата му.

Причините за инфлацията не са напълно изяснени и сред икономистите няма окончателно единодушие по въпроса. През 1970 г. икономистът Милтън Фридман заявява: „Инфлацията винаги и навсякъде е парично явление“. С други думи, в епохата след отказа от златния стандарт инфлацията е предимно в сферата на отговорност на централните банки. Но Фридман има предвид продължителната инфлация, а не временно, макар и значително, явление като това през 2021-2022 г. Погледнато със задна дата, Федералният резерв вероятно е реагирал твърде бавно на поскъпването през 2021 г., но впоследствие повиши лихвените проценти доста решително. През целия този период начело на институцията беше човек, назначен от Тръмп през 2018 г. и преназначен от Байдън през 2022 г., което прави малко трудно да се определи доколко вина за случилото се носят представителите на двете партии в страната.

Фискалните стимули от 2020 и 2021 г., безпрецедентни в мирно време, са друга вероятна причина за инфлацията, за която отговорност носят и двете партии. По-голямата част от стимулите бяха приети по време на мандата на Тръмп. Но още тогава някои видни икономисти предупредиха, че планът за подпомагане на американската икономика на стойност 1,9 трлн. долара, прокаран през Конгреса от новоизбрания Байдън през март 2021 г., е прекомерен - особено предвид факта, че икономиката вече растеше бързо.

Обстоятелството, че през 2021 г. инфлацията в САЩ се ускори по-бързо, отколкото в други развити икономики, изглежда потвърждава тази теза. До 2022 г. обаче останалата част от света навакса изоставането.

Руското нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. е една от причините инфлацията да се задържи по-дълго в Европа, отколкото в САЩ. То доведе до рязко поскъпване на енергоносителите в Европа, докато въздействието му върху богатите на енергийни ресурси Съединени щати беше по-ограничено. Като цяло картината показва глобална инфлационна вълна, в която САЩ участваха и за която също допринесоха, а не явление, характерно единствено за американската икономика. Последващите изследвания на инфлационния скок през 2021-2022 г. подчертават огромните промени в поведението в световен мащаб по време и след пандемията от Covid-19, довели до затруднения във веригите за доставки и рязко покачване на цените.

Нов набор от данни, който допринася за по-доброто разбиране на тези процеси, е разработеният от Адам Шапиро, икономист в клона на Фед в Сан Франциско, ценови индекс на разходите за лично потребление (PCE), обусловен от предлагането и търсенето. Той разделя промените в цените в данните за личните потребителски разходи на Бюрото за икономически анализ на САЩ според това дали са съпроводени от увеличение на разходите - което означава, че са обусловени от търсенето - или от намаление на разходите, което предполага, че са обусловени от предлагането. Когато промяната в цените или в разходите не се различава статистически от стойностите, предвидени въз основа на дългосрочните тенденции, причината за изменението на цените се класифицира като неясна.

Според този анализ инфлационната вълна от 2021-2022 г. се дължи предимно на ограниченията в предлагането, макар че търсенето също е предизвикало значително поскъпване. Умереното ускоряване на инфлацията през 2025 г. също се дължи в по-голяма степен на фактори от страна на предлагането, отколкото на търсенето, като основната причина вероятно са митата на Тръмп.

По-силното увеличение през тази година се дължи най-вече на фактори, които системата на Шапиро класифицира като неясни. Но причината не изглежда чак толкова неясна, ако човек следи актуалните събития.

Цените на бензина и дизела се повишиха, защото Тръмп реши да атакува Иран, а в отговор Иран предприе действия за прекъсване на морския трафик през Ормузкия проток. Междувременно поскъпването на дизела започва да се пренася и върху цените на други стоки, тъй като той играе ключова роля в техния транспорт. Американците обаче са намалили потреблението на енергия незначително, тъй като икономическият растеж се запазва, а безработицата остава ниска. За това допринася отчасти и бумът на инвестициите в центрове за данни, който поддържа търсенето.

В огромната американска икономика винаги действат множество фактори, които трудно могат да бъдат разграничени, а президентите обикновено получават повече похвали или обвинения за икономическите резултати, отколкото действително заслужават. Но неоспоримата връзка между конфликта в Иран и цените на горивата, както и неспособността на Тръмп да убеди когото и да било извън най-непоколебимите си поддръжници, че войната е била добра идея - съмнения изразиха дори неговият вицепрезидент и най-големият му син - означават, че е напълно основателно той да бъде обвиняван за случващото се.

Многократните опити на президента и други републиканци да прехвърлят вината обратно върху Байдън - който действително беше начело на страната по време на значително поскъпване, за което вероятно отчасти носи отговорност, но напусна поста си при ясно забавяща се инфлация - само засилват впечатлението, че самите те заслужават още повече упреци.

Сред останалите фактори са значителното увеличение на разходите за здравеопазване за няколко милиона американци вследствие на решения на администрацията на Тръмп и на републиканското мнозинство в Конгреса; нарастващата финансова несигурност по редица причини, някои от които предхождат Тръмп; както и вероятността хората да са си изградили нереалистични представи за това какво означава обещанието му от предизборната кампания през 2024 г. да сложи край на инфлацията. Възможно е те да са очаквали цените да се върнат до равнищата отпреди пандемията от Covid-19.

Но дали най-простото обяснение всъщност не е и най-точното? Тръмп е обвиняван за инфлацията, защото именно той е отговорен за нейното ускоряване.