Може ли България да спечели от свръхпредлагането на китайски соларни панели?

С правилна политика България може да привлече инвеститори във въглищните райони и да се построят заводи за производство на фотоволтаици, защото местните условия за стартиране на бизнес са по-добри, отколкото в Германия например. Това каза д-р инж. Веселин Тодоров, председател на "Соларна академия България" и член на Българска соларна асоциация, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria.

В момента европейските пристанища са залети със соларни панели на субсидирани от Китай цени, които са в пъти по-евтини от панелите, произвеждани в Европа. Събеседникът посочи, че драстичната разлика в цените на китайските фотоволтаици с произведените в ЕС е вследствие на големите субсидии, които Китай отпуска, а проблемът е още по-видим след пандемията.

“Изходът е ЕС да инвестира в местното производство и в иновации, както и да се обърне внимание на регламентите за принудителен труд и на емисиите, отделяни при производството на панелите“, каза Тодоров.

"Едно производство на фотоволтаични модули в рамките на ЕС излиза с около 3-4 евроцента на ват по-скъпо, отколкото същото количество фотоволтаични модули, произведени в Китай и доставени в Европа. Много са факторите, които влияят върху това", отбеляза събеседникът.

Част от производителите в Европейския съюз подготвят спиране на производството си, но има и много европейски производители, които изнесоха своите производства в трети страни като Виетнам, Тайланд, Тайван и части от Китай. Те вече произвеждат в Азия, но се продават, вече брандирани като европейски продукт, каза още Тодоров.

По думите му става дума и за липса на дългосрочна политика от страна на Европейския съюз за стимулиране на този тип бизнес. „Именно в пряка конкуренция на пазара ние виждаме, че Европа изостава както по отношене на иновации, така и на растеж", коментира той.

Китай инвестира много за повишаване на качеството на производството и неслучайно голяма част от европейските производители изнесоха производството си в Китай, защото страната стигна до момента, в който и трудът е по-евтин, а качеството, което се предлага, е много по-добро от преди, обясни Тодоров.

Закона за нулева нетна промишленост, както и Регламента за принудителния труд - това са мерките, по които трябва да работи Европа, за да си възвърне производството обратно в Европа, категоричен бе Тодоров.

"Исканията за промяна на нормативната уредба от страна на европейските производители касаят искания за инвестиране от страна на ЕС и на ЕК в иновационни мерки, в разработване на нови технологии. Да, тези нови технологии може да се произвеждат в Китай, но добавената стойност да остава в Европа", коментира гостът. 

Забраната на вноса на китайски фотоволтаични панели е крайност, до която не трябва да се стига, подчерта Тодоров. По-скоро трябва да се помисли как двете страни да направят достатъчно честни търговски отношения, така че да се предвиди регламентиран, висококачествен внос.

"България, особено в т.нар. въглищни райони, ако води правилната политика, с добре организирани финансови модели, може да привлече инвеститори, които да направят фабрики за фотоволтаични модули. Всички знаем, че икономическите условия по отношение на труд и механизация тук са много по-добри, отколкото в Германия например. При добра, правилна политика България може да покани инвеститори", посочи Тодоров.

Гостът даде пример със съседна Турция, където инвестициите в тази област са чувствителни и резултатът е налице - турските соларни панели са на второ място след китайските по внос в ЕС.

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.