След енергийната криза цената на тока в Европа тръгна надолу. С изключение на Германия

Цената на електроенергията за индустрията в Европа тръгна надолу след месеците на енергийна криза, започнала малко преди войната в Украйна. Изключение обаче е Германия, сочат анализи на Bloomberg, базирани на данните на Евростат.

Движението на цената на тока за индустрията във водещите европейски икономики. Графика: Bloomberg

Германия окончателно затвори своите ядрени мощности и за мнозина експерти това е голяма грешка. Следващият канцлер - лидерът на християндемократите Фридрих Мерц, заяви преди изборите през февруари, че може да преразгледа това решение, но почти веднага призна, че отварянето на централите вече е невъзможно. В партията обаче не изключват вариант ядрената енергия да се завърне с новите технологии - четвърто и пето поколение реактори, малки модулни реактори или реактор, използващ ядрен синтез.

Според експерти ядрената енергия е устойчив източник на енергия и може да се съчетае добре с вятърните турбини, с което да се намалят въглеродните емисии. Двата източника на енергия за нискоемисионни и не са конкурентни, а се допълват.

Една от причините за високите цени е, че част от страната все още разчита на газовите електроцентрали, а цената на газа в Европа е доста волатилна в последните месеци. Друг фактор са високите такси за достъп и разпределение на мрежите и допълнителни данъци и такси, въпреки че Германия разчита много на вятърните турбини, които реално са най-евтиният източник на електроенергия към момента.

Анализ на Entso-E, институцията, обединяваща мрежовите оператори в Европа, има решение на това положение - разделянето на германския енергиен пазар на пет зони за търговия. По този начин ще бъдат насърчени южните провинции да поработят за мерки за намаляването на цената на електроенергията, а не да разчитат на евтиния ток от северните провинции. Премахването на единната зона ще спести разходи от над 330 млн. евро годишно, както и ще намали изкривяванията на пазара, сочат анализите.

В съседните държави също настояват за реформа на германския енергиен пазар. Швеция например вече отказва да изгражда интерконектори с Германия, защото единната зона създава изкривяване на собствения им енергиен пазар, а не помага за стабилизирането, каквото би трябвало да се очаква заради по-добрата свързаност.

Но тази идея моментално беше разкритикувана от германския бизнес - разделянето на Германия на няколко зони ще повиши цената на електроенергията за част от компаниите и ще ги направи още по-уязвими на високите енергийни цени. Сред индустрията са притеснени, че провинциите с концентрация на производствени мощности могат да се превърнат в зони с високи цени на електроенергията, която и без това е по-висока от тази в конкурентните държави.

Бъдещият кабинет също е записал в своето коалиционно споразумение да бъде задържана единната зона за търговия с енергия за германската индустрия. Очакванията са Фридрих Мерц да положи клетва като канцлер на Германия на 6 май.