"Газпром" не знае какво да прави с газа, който Европа вече не иска

В периода 2018 - 2019 година, преди пандемията от коронавируса и войната в Украйна "Газпром" изнасяше между 175 млрд. и 180 млрд. куб. метра природен газ към Европа. През 2024 година количествата са вече 32 млрд. куб. метра и вероятно през тази година ще паднат още след спирането на транзита на газ през Украйна, пише Ройтерс.Европейската комисия представи и план за отказ от руските енергоресурси до края на 2027 година.

Това повдига сериозно въпроса какво да прави газовият холдинг с тези огромни излишъци. Преди години от северните регионаи на Русия се добиваха и преминаваха по газопроводи към Европа по 500 млн. куб. метра газ на ден, а сега тези количества остават в Русия. През миналата година "Газпром" доби общо 416,2 млрд. куб. метра природен газ, но успя да реализира на пазара (вътрешния и външния) само 361,7 млрд. Един от водещите пазари на компанията е Китай, който обаче не може да компенсира загубата на европейските държави.

От началото на войната в Украйна "Газпром" спря да дава данни за износа на газ, но според коментари на вицепремиера Александър Новак доставките за Китай са равни на тези за Европа - към 30 млрд. - 33 млрд. куб. метра през 2024 година.

"Газпром" използва за собствени нужди част от газа, който добива, но това е съвсем недостатъчно, за да абсорбира остатъците.

Възможни решения ли са криптовалути и технологични центрове?

По време на Петербургския икономически форум се появиха и някои идеи, които да помогнат за оползотворяването на излишния за "Газпром" газ. Според министър Алексей Чекунков, който отговаря за развитието на Далечния изток и Арктика много инвеститори са се фокусирали върху химическата индустрия и газът може да бъде суровина.

Русия може да построи и газови централи, които да произвеждат електроенергия, необходима за центровете с бази данни, или за копаене не криптовалути - две дейности, които изискват много енергия и се развиват много бързо в световен мащаб. Големи технологични гиганти възвръщат интереса към ядрената енергетика, сключвайки договори за доставка на електроенергия. Проблемът е, че газът е скъп източник за произвоството на електроенергия на фона на ядрените и въглищните централи, които влизат в руския енергиен микс.

Защо трябва да строим централа с газ, ако можем да използваме въглищни централи, чиято продукция е по-евтина, допълва и руският зам.-министър на енергетиката Павел Сорокин.