Дългосрочната перспектива на ОПЕК – химера или логичното бъдеще?

„Не се задава пик в търсенето на петрол на хоризонта“, заяви миналия месец в Канада генералният секретар на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) Хайтам ал-Гайс. Търсенето ще продължи да се увеличава с нарастването на световното население, добави той. И ОПЕК ще бъде там, за да отговори с необходимото предлагане, пише Oilprice.

Месец по-късно Ройтерс съобщи за „признаци на силно търсене, които компенсира въздействието на по-високото от очакваното увеличение на производството от ОПЕК+ за август“, да не говорим за хроничното безпокойство относно американските мита.

Всъщност, след като по-широкият петролен алианс ОПЕК+ обяви по-голямо от очакваното увеличение на предлагането, цените се повишиха, не на последно място защото не всички, които обявиха подобен ангажимент, увеличиха предлагането достатъчно бързо.

Когато ОПЕК+ за първи път обяви, че ще започне да отменя съкращенията в производството, договорени още през 2022 г., реакциите бяха различни. Някои твърдяха, че всичко е свързано с опит за повторно унищожаване на американския шистов добив. Други казваха, че саудитците, най-големият производител в алианса, просто нямат друг избор, след като съкращенията не успяха да доведат до значително по-високи цени. Трети пък твърдяха, че ОПЕК като цяло и Саудитска Арабия в частност се опитват да угодят на Тръмп. Самата ОПЕК не е подкрепила нито една от тези версии на събитията.

Факт е, че ОПЕК отменя съкращенията, увеличавайки доставките на петрол, но цените не се сриват, както много видни енергийни анализатори твърдяха, че ще стане. Разбира се, това се дължи на фактори, които нямат пряко отношение с ОПЕК, а именно геополитически развития като търговските преговори между САЩ и Китай и пожарите в Канада, както и на новите санкции на ЕС срещу Русия.

Но ОПЕК със сигурност няма да има нищо против тези фактори да подкрепят цените.

Картелът иска да увеличи своя пазарен дял. Това е едно от най-популярните обяснения за последните ходове на групата сред анализаторите.

След като ограничиха производството за няколко години и в процеса се отказаха от пазарен дял, сега някои от най-големите производители в света искат този пазарен дял обратно.

Това ще отнеме известно време.

Франсиско Бланш, ръководител на отдела за анализ на стоковия пазар в Bank of America, определи това като „дълга и плитка“ ценова война.

„Това не е ценова война, която ще бъде кратка и значима; по-скоро ще бъде ценова война, която ще бъде дълга и плитка“, посочва Бланш пред Bloomberg. Той добавя, че целта, особено за саудитците, е американският шистов газ, който стана по-устойчив през последните години, но все още е уязвим към по-ниските цени на петрола поради по-високите му разходи.

Има и друг аспект на промяната в подхода на ОПЕК, както е подробно описано от Амена Бакр от Kpler. Става въпрос за групова сплотеност, пише Бакр в анализ за The National. На фона на широкото неспазване на съкращенията, тези, които ги спазваха, също трябваше да получат отговор на своите опасения. „За да се възстанови чувството за справедливост, беше необходим организиран план за постепенно възстановяване на добива, за да се избегне ситуация на пълна свобода, която би задушила пазара от предлагане“, обяснява Бакр.

ОПЕК дори не е нужно да се старае особено този път, защото геополитиката работи в нейна полза. Миналия месец цените се покачиха веднага след предположението, че преговорите между САЩ и Иран могат да ескалират в ракетни атаки, след като иранският министър на отбраната заплаши с удари американски бази в Близкия изток, ако двете страни не постигнат споразумение за ядрената програма на Иран.

Работата на Конгреса на САЩ по нови санкции срещу Русия, насочени специално към енергийната ѝ индустрия, също послужи като двигател за по-високите цени.

И все пак има и друг фактор, който помага на ОПЕК да се задържи на върха: предлагането извън ОПЕК.

В средата на юни Financial Times съобщи, че международните компании не правят много нови открития напоследък. От 2020 г. насам новите находища, различни от шистовите, са средно 2,5 млрд. барела годишно, отбелязва FT, позовавайки се на доклад на Goldman Sachs. Това е само 25% от средния годишен брой нови находища за трите години преди 2020 г.

С други думи, всички приказки за това как страните извън ОПЕК ще завладеят ОПЕК и ще вземат надмощие на международните петролни пазари може би са били малко пресилени - както може би е случаят с прогнозите за търсенето на Международната агенция за енергия (МАЕ).

МАЕ е известна с песимистичния си подход към търсенето на петрол, многократно посочвайки нарастващите продажби на електрически превозни средства, въпреки че тези продажби в САЩ се очаква да намалеят сериозно тази и следващата година. В Европа продажбите на електрически превозни средства се увеличават благодарение на връщането на субсидиите, но колко дълго ще продължат те, никой не знае. Китай остава страната, която всички посочват, когато става въпрос за електрически превозни средства, и въпреки това търсенето на петрол в Китай продължава да расте - макар разговорите за пика на търсенето да се засилват и там, включително от собствените му държавни петролни компании.

В тази ситуация ОПЕК по същество не е нужно да прави нищо друго, освен да седи и да чака. Чувствителният към цените американски шистов добив ще се забави, липсата на нови находища ще ограничи потенциала за растеж на големите компании, а цените ще се повишат, защото пиковото търсене не означава рязък спад след това. Всъщност, дори и да сме достигнали пиковото търсене на петрол, най-вероятният следващ етап в еволюцията на търсенето е плато на ниво, което ще трябва да се поддържа. ОПЕК несъмнено би се радвала да помогне за това.