Ядрената енергетика през 2025 г.: има политическа воля, а как да убедим инвеститорите?

Реакторите по технологията АР 1000 са типови и съвместими с много площадки, но се съобразяват и с особеностите на всеки отделен проект. Те са с пасивна защита, даваща отсрочка от 72 часа, през които реакторите да бъдат охладени, а ако инцидентът е прекалено сериозен - всичко да остане в реактора. В момента в световен мащаб работят шест реактора AP 1000 - в Китай и в САЩ. От компанията уточняват, че в процес на изграждане са 12 реактора по тази технология, а за още шест има одобрени проекти за строеж.

Полша е крачка напред

Полша, която доскоро разчиташе основно на въглищата, разшири възможностите си за производството на електроенергия с проекти за вятърни централи и вече работи за първата си ядрена централа. И макар да няма опит в ядрената енергетика, вече е крачка напред пред всички останали, след като получи одобрение от Брюксел за своя проект.

Той предвижда три реактора по технологията на Westinghouse на обща цена 192 млрд. злоти (45,5 млрд. евро). Това е двойно над очакванията за цена на 7 и 8 блок от около 14 млрд. евро. Одобрената помощ от полската държава за строителството е в размер на 60 млрд. злоти, или малко над 14 млрд. евро.

Цената на електроенергията, която Варшава ще изкупува чрез договори за разлика, е 118 евро за мегаватчас за срок от 40 години. За сравнение средата цена на базовата електроенергия на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) в сегмента "Ден напред" през първите 11 месеца на 2025 година е около 207 лева за мегаватчас или почти 106 евро за мегаватчас.

Засега след нас изглежда Словакия, която първо планираше търг за нов реактор, за който се очаква да струва между 13 млрд. и 15 млрд. евро. След разговор с представители на Westinghouse обаче словашкият премиер Роберт Фицо се насочи към пряко договаряне с американците и се очаква междуправителствен споразумение да бъде подписано през лятото на 2026 година. 

63 нови реактора в строеж

В момента в света в експлоатация са 416 реактора, а се строят 63, сочат данните на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). САЩ са най-голямата ядрена сила в енергетиката с 94 реактора, но Китай напредва бързо - 57 реактора в експлоатация и 29 в строеж.

По данни на Световната ядрена асоциация (WNA) делът на ядрената енергия в микса на Европа е около 25%. На Стария континент има 103 работещи реактора и видими големи разлики в нагласите - от Франция с 57 реактора до нулева толерантност в Австрия и по средата в процес на анализи Италия и дори и Германия, която само преди година затвори последните си реактори. Правителството на Фридрих Мерц обаче не изключва ядрени проекта като например малките модулни реактори, като част от плановете за енергийна независимост в Европа.

Малките модулни реактори в България

Бизнесът в България има интерес към малките модулни реактори и това изглежда едно от следващите предизвикателства за Агенцията за ядрено регулиране (АЯР). Това, което ограничава големи промишлени мощности да използват възможностите на ядрените реактори, е фактът, че изграждането им трябва да отговаря на всички изисквания за конвенционалните реактори.

Малките реактори отдавна са сочени за бъдещето на ядрената енергетика и в момента 80 държави работят по 18 различни проекта, използващи най-различни технологии - от добре познатото водно охлаждане до стопени соли. Според много експерти те могат да бъдат базовата мощност, която да стабилизира системата при внезапен срив на зелените централи.

В Електроенергийният системен оператор (ЕСО) обаче не са съвсем съгласни с тази теза, защото те са съвкупност от няколко модула и реагират като няколко различни мощности, а не като една при колебания в мрежата. Всъщност за много анализатори бумът при ядрената енергетика е вече закъснял, защото зелените мощности намериха своя начин да бъдат балансирани - чрез батерийни мощности, включително и ПАВЕЦ. Затова и инвеститорите трудно ще бъдат убедени да се насочат към ядрените мощности. Но има и един шанс - България ще опита да привлече купувачи на електроенергията - винаги търсещи още ток центрове за бази данни и изкуствения интелект, предлагайки освен достатъчно електроенергия и достъпно охлаждане от р. Дунав, както и технологична инфраструктура.

Точно това е причината да задържим двата реактора за АЕЦ "Белене". Преговори с гиганти като Microsoft има, резултатите не са публични, но и плановете за втората централа засега остават замразени.