Ядрената енергетика през 2025 г.: има политическа воля, а как да убедим инвеститорите?

Ядрената енергетика не беше част от плановете за енергиен преход. Постепенно, и особено след началото на войната в Украйна, тя започна да си пробива път и да се възприема като надежден източник на нискоемисионна базова енергия. Сега за нея изглежда идва следващият етап - политическите амбиции и подкрепа са явни, но инвеститорите още не са готови да се включат.

Това е видимо за всички нови проекти, по които се работи в Европа, и причината е много проста - ядрените проекти са скъпи, излизащи извън графика и често са обект на противопоставяне в обществото. За сравнение соларните панели са в пъти по-евтини, изграждат се за месеци, а с батериите стават и все по-управляеми.

Къде е България?

В началото на ноември 2024 година АЕЦ "Козлодуй - Нови мощности" подписа инженерингов договор с консорциума между Westinghouse Electric и Hyundai Engineering & Construction за два нови реактора от типа AP 1000 на площадката на работещата централа в Козлодуй. С него беше сложено началото на процесите по лицензиране на технологията, получаване на разрешителни за строителство, структуриране на управлението на проекта и планиране на дейностите.

Тогава служебният министър на енергетиката Владимир Малинов нарече проекта "необратим" и изрази надежда, че реализацията му ще бъде по-бърза от десетте години, които заложи Народното събрание.

През 2025 година започнаха да се появяват очертанията на проекта, но придвижването е по-бавно от предвиденото. Предварителните очаквания бяха през май да бъде сключен договор с финансов консултант за проекта, като бяха поканени Deloitte, EY, PwC и KPMG. Финансовият консултант трябва да помогне за сглобяване на финансовия модел, в който да бъде определена и цената, както и за представянето на проекта пред институции. Една от най-важните е Европейската комисия, която да оцени допустимостта на държавната помощ, която неминуемо е част от подобни проекти.

Директорът на АЕЦ "Козлодуй - Нови мощности" Петьо Иванов на няколко пъти коментира, че се разглежда вариант централата да бъде построена със 70% привлечен капитал и 30% собствени средства. Начините на финансиране на новите ядрени мощности варира сериозно през последните години - новите заявки представляват значителна промяна спрямо коментарите за изцяло външно финансиране, за което настояваше правителството преди пандемията от коронавируса, и заявките на енергийния министър Румен Радев, който пък смяташе, че строителството трябва да бъде основно с държавни пари, макар и допускаше и малка част за външни инвеститори.

Заем за строителство на ядрени централи от търговски банки е невъзможна мисия и вероятните кредитори са експортно-кредитните агенции на САЩ и Южна Корея, които вече обявиха готовност за участие с по 8 млрд. долара. Но те изискват и 100% държавни гаранции, а според Иванов това ще означава, че за проекта ще са необходими гаранции за 16 млрд. долара.

Тези средства не могат да дойдат от Българския енергиен холдинг (БЕХ), под чиято шапка е проектната компания за новите реактори и вероятно това ще означава, че държавата ще трябва да емитира нов дълг, ако искаме и нови реактори.

Въпреки желанието за ускорен придвижване договорът с финансовия консултант беше сключен едва през октомври (с EY) и все още финансовият модел не е представен публично, няма и определена цена за строителството. Плановете са моделът да бъде предаден за нотификация на Европейската комисия през януари 2026 година.

Една от причините търговските банки да отказват да инвестират в ядрени централи е бавното изпълнение на проектите, както и растящите разходи, което съпътства строителството на всеки реактор през последните години. В началото на декември обаче АЕЦ "Козлодуй - Нови мощности" сключи договор с още едни консултант - канадската LEP-BWXT-CNPSA, която ще извършва технически и инвеститорски контрол, верификация на документите и т.н. Тяхната слава е, че имат опит с проекти, които се движат навреме и в рамките на бюджета.

Стремежът на България е през 2026 година да бъде сключен договорът за проектиране, изграждане и строителство (IPC), а преди това няма да бъде подписвано и поръчвано нищо от оборудването. Страната ни вече има горчив опит в това направление след поръчката на два реактора за проекта АЕЦ "Белене", реализацията на който все повече се отдалечава.

Изглежда пропадна и сделката да продадем оборудването на Украйна, покривайки разходите за покупката и съхранението му. Украинските специалисти, които направиха анализи, установиха, че оборудването не е пълно, но е напълно функционално. Въпреки желанието на Киев да купи реакторите, България прецени, че все пак може да ги използва за реализацията на проекта за втора ядрена централа.

В Европа наши "конкуренти" за нови мощности по американската технология са Полша, Словакия и Украйна, а дори и Турция, която доскоро беше тясно обвързана с руската "Росатом". Това съперничество всъщност е доста важно, за да не се окаже, че амбициите на Westinghouse да заеме дела на руския гигант в Централна и Източна Европа, ще изпреварят техническите ѝ възможности.

(продължава на следващата страница)