Росен Христов: Проблемът на договора с "Боташ" е, че той не се използва

Бившият служебен министър на енергетиката Росен Христов, който сега е член на Съвета на директорите на Държавната консолидационна компания, заяви пред Нова телевизия, че основният проблем на договора с „Боташ“ е в това, че в момента той целенасочено не се използва. Той даде пример, че дори и най-хубавите маратонки няма да подобрят физическата ни форма, ако стоят заключени в шкафа.

През втората половина на миналия месец министърът на енергетиката Ива Петрова каза, че темата за преразглеждането на договора с „Боташ“ е приоритетна.

„Проблемът на договора с „Боташ“ е това, че той не се използва … и най-добрият договор, ако не се използва, няма как да носи тези ползи, които са били предвидени по неговото подписване“, каза Христов. „Аз многократно давам един прост пример – ако си купите маратонки и ги приберете в шкафа, няма как да си подобрите физическата форма. Те трябва да се обуят и трябва да се бяга. Договорът с „Боташ“ целенасочено не се използва“, заяви той.

Христов напомни, че целта на договора е да се осигури достъп на България и страните от Централна и Източна Европа до неруски газ, а задачата е била поставена от Европейската комисия и българския парламент. Бившият енергиен министър посочи, че договорът е бил обвързан с по-широка стратегия за излизане на „Булгаргаз“ на външните пазари и финансовото стабилизиране на дружеството.

Паралелно с него е подписан и меморандумът „Стринг“ за увеличаване на капацитета за транзитиране на газ през  България, Сърбия, Румъния до Централна Европа. „Тоест, когато разрушиш една такава цялостна стратегия, която е изцяло в полза на Европа, блокираш достъпа на редица държави, наши партньори, европейски членове като Унгария, няма как да очакваш от един елемент от цялата стратегия да имаш печалба“, допълни той.

Според Христов темата е използвана за политически нападки срещу тогава президента Румен Радев  през него като бивш служебен министър.

Той заяви още, че като член на Съвета на директорите на Държавната консолидационна компания (ДКК) ще работи за спирането на всякакви корупционни схеми, порочни практики и изтичане на средства. Задачата му няма да бъде да разследва, а да установи проблемите и да въведе ясни и прозрачни международни процедури, които да не позволяват да бъдат извършвани подобни злоупотреби, стана известно от думите му.

„Огромна част от оздравяването това е, всякакви порочни практики, всяко изтичане на пари, всякакви корупционни схеми е приоритетно да бъдат спрени. Моята задача не е да преследвам и да разследвам, моята задача е да ги  установя и съответно да се напишат процедури, които да предотвратят бъдещи такива действия“, заяви Христов и допълни, че „международните големи компании нямат корупция, защото процедурите са такива, че те не позволяват на хората да водят такива практики“.

Христов каза, че планира да направи цялостна ревизия и преглед на състоянието на ДКК и дъщерните дружества, ще бъде направена на нова стратегия и бизнес план. В тази връзка той акцентира върху  международния си опит в тази сфера, който ще приложи в местните държавни дружества.

„Позицията ми не е на пълно работно време, тя е член на Съвета на директорите, с главна задача да се разгледа състоянието на компанията, да се направи ревизия и да се търсят начини за нейното оздравяване“, отбеляза Христов и допълни, че мотив да се присъедини към ДКК не е бил тиражираният голям размер на заплата, като уточни, че възнаграждението му е около 1700 евро, което вчера обяви и вицепремиерът и икономически министър Александър Пулев.

В отговор на въпрос Христов уточни, че разговорите за неговото присъединяване към ДКК са започнали преди няколко седмици, като те са водени с вицепремиера Пулев, с изпълнителния директор на ДКК, както и с други членове на управлението, като изтъка, че задачата е тясно свързана с неговите компетенции -  оздравяване на състоянието на компанията, да се реструктурира, да се намерят нови възможности за повишаване на ефективността и печалбата на ДКК и на дъщерните й дружества.

(БТА)