Разположена по средата на хълм, приличаща на оранжерия, тестовата лаборатория Ku-An е осветена от електричество, генерирано от 1500 дървени кутии с почва и компост. Дизайнерът Сатоши Накагава отдавна се бори със скептиците, но вярва, че технологията, захранваща 800-те светодиода, играе роля в решаването на енергийната главоблъсканица на човечеството. Ако това не се случи, експериментът поне може да накара хората да се замислят върху осигуряването на електричество отвъд конвенционалната мрежа, предава Euronews.

„Докато растежът на глобалното население се насочва към 10 млрд. души, енергийните проблеми ще станат също толкова важни, колкото и проблемите с храната“, казва Накагава, главен изпълнителен директор на дизайнерската фирма Tripod Design. „Дори и да представлява само малък принос, искам хората да могат да произвеждат собствено електричество, използвайки почвата около тях“, добавя той.

72-годишният японец казва, че е пионер в „събирането на микроенергия“ - начин за генериране на малки количества електричестево от всичко - от вино до франзела.

Неговата система използва същия механизъм като волтовия стълб, първата в света електрическа батерия, осигуряваща непрекъснат ток, изобретена през 1799 г. от Алесандро Волта. Тя включва поставяне на електроди, изработени от материали като цинк и мед, в вещества, които съдържат влага или йони, и след това събиране на ограничено електричество.

В обсега на остъклената лаборатория Ku-An, която Накагава  е изградил в отдалечения град Хитачи-ота, се намира съоръжението Lu-An, което отвори врати миналата година. То използва повече от 2000 пластмасови цилиндъра с почва и компост, за да осигури 100 вата мощност, достатъчни за захранване на оризоварка и други уреди.

Накагава казва, че технологията може да се прилага например на места без електричество, включително след природни бедствия. Тя би могла да осигури достатъчно електричество и за устройства, които не са свързани към мрежата и изискват малко енергия, като например сензори за откриване на щети от вредители по земеделските земи, преливащи реки, свлачища или дори алармени системи против кражба.

След като бъде инсталирана, технологията не произвежда въглероден диоксид и за разлика от други възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), като слънчевата или вятърната енергия, не е зависима от метеорологичните условия, казва Накагава.

Прототипните продукти включват „самостоятелен възел“ - подобен на колче обект, захранван от почва, който позволява комуникация на данни със сателит.

Накагава е използвал технологията и за арт инсталации с гъвкави пръчки, които, когато се забият в земята, светят в тъмното.

Професионални инженери казват, че продуктите на Накагава могат да бъдат естетически приятни и провокиращи размисъл, но че системата му не е практична. „Производителността ѝ е значително по-ниска в сравнение с обикновените батерии или автомобилни акумулатори “, казва Масаюки Накао, почетен професор по инженерство в Токийския университет, който познава Накагава от години.

„Но забележителното в творбите на Накагава е, че светлината, която той създава, има силата да раздвижи емоциите ни. Хората са развълнувани от нея, когато видят светлините. Те са красиви“, посочва Накао.

Накагава отхвърли критиките и казва, че инженерите трябва да създават нови продукти, които се възползват микроенергията.

„Аз казвам, че това е микроенергия, така че трябва да помислим какво може да направи микроенергията“, изтъква той, като добавя: „Трябва да разглеждаме комбинацията от различни технологии за генериране на енергия като ключова за цялостната ни енергийна стратегия“.