ESG политиките са все по-популярни, но отчитането им изостава

ESG политиките (относно екологичното, социално и корпоративно управление) добиват все по-голяма популярност през последните години, а през 2025 г. предстои да бъдат направени първите отчети на ESG (съответно за 2024 г.) спрямо новите регулации, които в момента се обсъждат на европейско ниво и тепърва ще бъдат пренесени в България. Темата за отчитането на ESG политиките обаче все още е слабо засегната – това беше един от изводите от провелата се в София съвместна конференция на Института на дипломираните експерт-счетоводители в България (ИДЕС) и международната Асоциация на сертифицираните експерт счетоводители (АССА).

Реализирането на ESG политиките на практика, както и събирането и обработването на данните след това, ще изисква усилията на всички бизнес звена, а не само на счетоводните отдели на компаниите, както се смяташе до момента. Ето защо бизнесът и контролиращите органи трябва да започнат да се подготвят отсега за разширените изисквания за отчитане, за да няма сътресения за бизнеса.

ESG форумът се проведе в Sofia Event Center на 19 октомври с полудневна програма, която се фокусира върху три основни теми: „Отчитане - практически аспекти, стандарти, законодателство, готовността на бизнеса“, „Обучение и продължаващо професионално  развитие“ и „Изразяване на сигурност“. Дискусиите и в трите панела бяха развити от международни говорители и местни експерти  в областта на одита.

По данни, изнесени от Хилде Блом от Accountancy Europe, България е сред  страните, които все още не са обявили официално дали са започнали активна работа по приемане на новите европейски регулации – нещо, за което страната ни има 18 месеца срок след приемането на текстовете в ЕС. Разяснение по тази тема по време на форума внесе Милена Райкова, заместник-министър на финансите, като уточни, че през изминалата седмица със заповед на министъра на финансите е създадена работна група за подготовка на законопроект за промяна на Закона за счетоводството, които да отразяват прилагането на ESG стандартите на ЕС. Тези промени ще доведат до промени и на закона за публично предлагане на ценни книжа, и в закона за независим финансов одит, като се очаква до средата на ноември да са налице първите текстове на този законопроект.

Въпреки че в регламента за отчитане попадат сравнително малко на брой компании от България за момента (прогнозно около 500-600 компании), една от темите в панел „Отчитане“ беше именно колко много други компании биха били реално засегнати в своя бизнес заради веригата на доставки и изискванията, които големите компании биха наложили. Един от изводите, направени по време на конференцията, беше именно в тази посока – че независимо от позицията на човека в компанията и независимо от големината ѝ, бизнесите трябва да проявят по-голям интерес и да се запознаят с предстоящите промени, за да са максимално подготвени за тях.

Един от основните изводи, около които се обединиха специалистите от панел „Обучение“, е, че ESG политиките и тяхното проследяване биха привлекли млади таланти към одиторската професия. Това се дължи както на факта, че младото поколение много по-лесно припознава и търси зелени политики, така и на динамиката и експертността, които изискват ESG отчетите – нещо, което е основен мотиватор за младите поколения.

Основна тема бяха и бъдещите ангажименти за изразяване на сигурност относно информацията, която ще бъде част от отчета за управление на ръководството на всяко едно предприятие, прилагащо тези изисквания. Панелистите споделиха своите притеснения по отношение и даването на сигурност върху прогнозната информация, която компаниите трябва да докладват.