Промяната в начина ни на живот може да се окаже най-сигурният път към по-чиста планета

Промяната в начина на живот, като например разхищаването на по-малко храна и консумацията на по-малко месо, може да се окаже от ключово значение за изпълнение на ангажиментите по Парижкото споразумение за климата. Това показва актуално проучване, публикувано в сряда и цитирано от Bloomberg.

Въпреки че държавите са си поставили цели за емисии, за да бъде постигната целта за ограничаване на глобалното затопляне до максимум 2 градуса по Целзий, „не е никак ясно как всъщност ще постигнете напредък към тези цели и в крайна сметка ще ги постигнете“, каза Бьорн Сьоргел от Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата и водещ автор на проучването.

За да осигурят яснота, Сьоргел и колегите му анализират три пътя за намаляване на емисиите и постигане на целите за устойчиво развитие, определени през 2015 г. И трите сценария са предназначени да помогнат на страните да намалят емисиите в съответствие с Парижкото споразумение и да постигнат целите за устойчиво развитие.

Изследователите установяват, че пътят, фокусиран върху промени в начина на живот, е най-малко зависим от новите технологии, като същевременно има най-големи допълнителни положителни резултати за биоразнообразието и опазването на климата.

При този сценарий потреблението спада в Глобалния север - поляризираща идея, известна като пострастеж. Тези, които подкрепят пострастежа – който включва преминаване от брутен вътрешен продукт (БВП) като основен икономически показател към по-холистично виждане – твърдят, че хората не могат да намалят въздействието си върху околната среда, без да се отдалечат от икономическата цел за постоянен растеж. Вместо това, твърдят привържениците, най-богатите страни трябва да намалят потреблението и да преминат към кръгова икономика.

На практика това може да включва „бързо преминаване“ към начин на хранене, основан основно на растителни продукти, който би намалил вредните емисии и „има значителни ползи за човешкото здраве“, посочва Изабел Уейндъл, старши учен в Потсдамския институт за изследване на въздействието на климата и съавтор на проучването.

Селското стопанство и използването на земята отговарят за почти една четвърт от световните емисии на парникови газове. Отглеждането на животни, особено говеда, е голям източник. Други анализи са установили, че замяната на говеждо месо с друг протеин за едно хранене може да намали наполовина нечий ежедневен въглероден отпечатък.

Изследването също установява, че промените в начина на хранене ще изискват по-малко земя за селско стопанство, освобождавайки до средата на века между 325 и 705 милиона хектара – площ, приблизително равна на Индия или Австралия. Това би помогнало за увеличаване на естественото възстановяване на екосистемите и подобряване на биоразнообразието.

Физическите отпадъци – включително хранителни отпадъци – също биха намалели в сценария на пострастежа, като също така рециклирането се увеличава. Транспортът ще се промени, за да отрази регионалните нужди, а в градските райони ще се намали притежанието на автомобили. Неравенството в доходите също бързо ще намалее.

За разлика от това, при варианта, фокусиран върху икономическия растеж, повечето от съкращенията на емисиите ще дойдат от технологичния напредък. Растежът ще продължи неотслабващо и начина на хранене няма да се промени значително. Третият път, анализиран от изследователите, е сценарий, фокусиран върху политиката с относително нисък ръст на доходите в Глобалния север, което води до по-неутрален резултат.

И макар всеки от вариантите да има предимства, те също така имат и недостатъци.

Воденият от икономиката подход зависи от технологии, които не работят в мащаб. Това включва улавяне и съхранение на въглерод, което според Сьоргел е все още „във фаза на технологично развитие“. „Има малки демонстрационни заводи, но нищо в мащаб“, отбелязва той.

Подходът на пострастежа предполага най-големи промени в начина на живот. Най-големият въпрос е дали хората ще предприемат необходимите промени в богатите страни.

Едно нещо обаче е ясно в проучването: „И трите от тези пътища за устойчиво развитие наистина се представят много по-добре от сценарий, при който нещата са както обичайното“, казва Сьоргел. „Най-важното е да започнем тази трансформация към устойчиво развитие и Парижкото споразумение, защото да продължим да правим нещата както обикновено, е най-лошият вариант от всички“, допълва той.