Wall Street иска да знаете, че печалбата стои преди нулевите емисии

Откакто кратка клауза в Парижкото споразумение за климата от 2015 г. призова частното финансиране да подкрепи намаляването на емисиите парникови газове, ролята на финансовия сектор в осъществяването на действия в областта на околната среда е обект на все по-щателен надзор, пише Bloomberg в материал.

Днес толкова много от най-големите банки и мениджъри на активи в света са обещали да достигнат нулеви емисии, че човек би си помислил, че тези финансови фирми ще изпълнят повечето работа, за да покрият цената за декарбонизиране на световната икономика.

Но този оптимизъм е както погрешен, така и опасен, според Института за международни финанси (IIF), индустриална група, в която членуват BlackRock Inc., Goldman Sachs Group Inc. и UBS Group AG, който наскоро публикува корекция на това, което според него са вредни недоразумения.

През последните няколко години политиците, регулаторите и гражданското общество подкрепиха наречената от IIF „финансово ориентирана теория на промяната“ за осъществяване на енергийния преход. Схващането бе, че ако кредитните портфейли на банките и портфолиото на фонд мениджърите са в унисон с бъдещето на нулеви емисии, необходимата декарбонизация на международната икономика естествено ще последва.

Тази гледна точка обаче „значително надценява“ капацитета на банките, застрахователите и мениджърите на активи да влияят върху действията на клиенти и контрагенти, контрират от IIF. Тази заблуда се е развила отчасти от чувството на „отчаяние“ заради липсата на политическа воля от правителствата да се справят с глобалното затопляне, според Соня Гибс, ръководител на отдела за устойчиво финансиране в IIF и водещ автор на статията.

Някои твърдят, че „Г-20 няма да успее да се споразумее за каквато и да е международна рамка за справяне с този световен проблем, нито ще има последователно международно регулиране за справяне с него“, посочва Гибс в интервю. Затова и единственият агент на промяната, който наистина може да осъществи прехода, е финансовият сектор, смята тя.

Документът на IIF, публикуван този месец, е част от по-широкото усилие на финансовата индустрия да предефинира своята роля в климатичния преход. Вместо да посочват, че парите, необходими за „позеленяване“ на икономиката, са готови да потекат, лидерите в индустрията сега казват, че техният първи приоритет е осигуряването на финансова възвращаемост за клиентите – и това означава, че инвестициите в енергиен преход ще бъдат правени само ако се смятат за печеливши.

„Очакването банките заедно бързо да преразпределят своите портфейли може да не е съвместимо с поддържането на печеливш, диверсифициран бизнес модел“, казват от IIF. „Това също така пренебрегва реалността на търговските взаимоотношения на банката, като се има предвид, че кредиторите не могат да принудят клиенти или контрагенти да вземат финансиране за определени дейности“, сочат от организацията..

Решението на индустрията да се откаже от ролята на рицар на бял кон идва на фона на „пожара“ заради продължаващото финансиране на големите петролни компании и по-нататъшното развитие на сектора на изкопаемите горива. Банките и инвеститорите са атакувани от активисти, както и от централни банкери, че не действат достатъчно бързо, за да се справят с ускоряващото се глобално затопляне. Финансистите трябва да поемат важна роля в подпомагането на декарбонизацията на глобалната икономика, каза Жана Мартин, ръководител на банковата програма в екологичната организация с нестопанска цел ShareAction. Не трябва да им се позволява да седят и да чакат правителствата да действат, каза тя.

„Макар да е нереалистично да се очаква от тях да направят това сами, има значителен потенциал те да направят много повече точно сега“, каза Мартин.

Като организация, която представлява интересите на най-големите финансови институции в света, IIF твърди, че не само благотворителните организации имат погрешни представи за това какво може да направи индустрията, но също и регулаторите.

IIF се притеснява особено за това, което нарича многобройните, несвързани регулаторни подходи към финансирането на енергийния преход. По-конкретно, въпросът се съсредоточава върху това как финансовият сектор трябва да подкрепи екологизирането на секторите с интензивни въглеродни емисии.

„Когато има множество различни групи правила за движение по пътищата, колите може да започнат да се удрят една в друга“, каза Джеръми Макданиълс, заместник-директор на IIF по устойчиво финансиране.

Друг проблем, казват от организацията, е разбирането за това как финансирането на прехода ще влоши в краткосрочен план ключовия показател, който заинтересованите страни използват за оценка на приноса на финансовата индустрия за постигане на целите в областта на климата. Този критерий е количеството допустими емисии от кредитиране и инвестиране.

Според организацията е необходимо установяването на това, което Соня Гибс нарича „по-ясно разбиране за съответните роли, които всяка част от тази екосистема трябва да играе“.

Както се стана ясно по-рано, някои от най-големите банки на Wall Street може би подценяват показател за риска, който показва как ще се справят в свят, който бързо се трансформира от по-високи температури, екстремни метеорологични катаклизми и бизнес сегменти, които скоро ще бъдат остарели. И въпреки че банките започнаха да оценяват климатичните рискове, те не правят корекции в бизнеса си, за да коригират предстоящите проблеми, тъй като клиентите и икономиката като цяло ще бъдат засегнати, според проучване на Climate X.

Причината да изпаднем в рецесията от 2008 г. е, че не направихме достатъчно  за засичането на ликвидния риск и свързаните с него капиталови предизвикателства, пред които бяхме изправени, казва Камил Клуза, главен продуктов директор на Climate X. Тогава засичахме кредитния риск, оперативния, пазарен риск, но никога не разглеждахме конкретен ликвиден риск, смята тя и допълва, че в момента има подобно недоглеждане и с климатичния риск.