ЕИБ: Две трети от българите ще променят начина си на живот заради климатичните промени

Повечето хора в България осъзнават необходимостта да пригодят своя начин на живот към последиците от изменението на климата, сочи годишното климатично изследване, възложено от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).

Участвалите в проучването поставят изменението на климата на пето място в списъка на предизвикателства за страната, като то се нарежда след политическата нестабилност, издръжката на живота, безработицата и достъпа до здравеопазване. Много от тях са на мнение, че инвестициите за приспособяване сега ще предотвратят ръста на разходите в бъдеще.

96% от запитаните в България смятат, че е важно страната да се приспособи към изменението на климата (сходно със средното съотношение в ЕС), като половината (подобно на средното за ЕС) приемат приспособяването към изменението на климата за приоритет в България през идните години, а 46% намират това за важно, но не и приоритетно. 89% смятат, че приспособяването към климатичните промени изисква инвестиции с цел избягване на по-високи разходи в бъдеще. 88% смятат, че инвестициите за приспособяване към климатичните промени може да спомогне за създаване на работни места и да даде тласък на местната икономика.

Около 94% (14 пункта над средното за ЕС от 80%) от българите са били засегнати от поне едно крайно метеорологично явление през изминалите пет години. По-конкретно 62% са били засегнати от екстремни горещини и горещи вълни (7 пункта над средното за ЕС), 48% са били засегнати от горски пожари (27 пункта над средното за ЕС от 21%) и 45% са се сблъскали със засушавания (10 пункта над средното за ЕС от 35 %).

81% от участниците споменават, че са били пряко засегнати поне веднъж от крайно метеорологично явление (13 пункта над средното за Европа от 68%). 27 % са имали затруднения при достъпа до питейна вода (15 пункта над средното за ЕС от 12%), 26% са претърпели прекъсване на тока или затруднения с енергоснабдяването (6 пункта на средното за ЕС от 20%), а 25% са наблюдавали унищожаването на горски или природни обекти в близост до дома (6 пункта над средното за ЕС от 19%).

Поради всичко това българите осъзнават необходимостта от приспособяване, като 74% признават, че ще трябва да променят начина си на живот поради изменението на климата. Около 41% (6 пункта над средното за ЕС от 35%) допускат, че ще трябва да се преместят на по-неуязвимо от климатичните промени място, дори на местно ниво (за да избегнат наводнения, горски пожари или крайни климатични явления). Други 34% твърдят, че ще трябва да се преместят в регион или страна с по-ниски температури (6 пункта над средното за ЕС от 28%).

Приспособяването към климатичните промени в личен план изисква добра осведоменост. Повечето българи (71% подобно на средното за ЕС) твърдят, че са осведомени за мерките, които могат да предприемат, за да успеят да приспособят своя дом и начин на живот. В същото време мнозинството (55%, сравнено със средното в ЕС от 60%) не са наясно с обществените субсидии или финансовите стимули, предвидени за подкрепа на подобни усилия.

Участниците в проучването посочват някои водещи приоритети за приспособяване към климата, сред които засаждане на устойчива на климатичните промени растителност (48%, 13 пункта над средното за ЕС от 35%), охлаждане на градовете чрез озеленяване на улиците или създаване на допълнителни зелени пространства (40%), подобряване на инфраструктурата - например чрез по-добри отводнителни системи, бариери срещу наводнения, укрития при бури или устойчиви електропреносни мрежи (40%). 

По въпроса за това кой трябва да поеме разходите за приспособяване към изменението на климата, почти четирима от десет души (39%) смятат, че разходите следва да бъдат поети от компаниите и промишлените отрасли, които допринасят най-много за изменението на климата. Близо една четвърт (23%, 9 пункта под средното за ЕС от 32%) са за равномерно поделяне на разходите между всички. 17% са на мнение, че по-заможните трябва да поемат разходите чрез повишаване на данъците.

Според 32% приоритет следва да бъдат възрастните хора, що се отнася до възползване от средствата за приспособяване. 29% (9 пункта под средното за ЕС от 38%) смятат, че ползите следва да се поделят поравно сред всички, 26% смятат, че първо следва да се възползват живеещите във високорискови райони.

Въпросът за това кой следва да се възползва от помощите за приспособяване е наднационален приоритет. Мнозинството (54%, малко под средното в ЕС от 57%) от българите отчитат необходимостта от подкрепа за усилията за приспособяване в света и смятат, че страната трябва да направи повече за най-уязвимите развиващи се страни, за да се приспособят към задълбочаващите се последици от промените в климата.

В понеделник ЕИБ публикува седмото годишно климатично изследване, което обхваща мнението за изменението на климата на повече от 24 000 анкетирани в целия ЕС и в САЩ. В България в изследването, проведено през август 2024 г., взеха участие 1007 души.