С колко поевтиня хлябът за два месеца?

Два месеца след въвеждането на нулева ДДС ставка за хляба и брашното цената на хляба в България се е понижила, но не според очакванията. В момента отчетените спадове са наполовината от това, което се очакваше при условията на нулеви ставки както на хляба, така и на брашното.

Този извод правят от ИССИ на КНСБ след второ експресно проучване относно настъпилите промени в цената на хляба и брашното след въвеждането на нулева ставка върху ДДС за двете стоки в актуализацията на Бюджет 2022 от началото на юли.

Понижението е между 1 и 11%

Цената на хляба в големите и малките търговски обекти се е понижила, като отчетеният спад спрямо края на юни варира между 1% и 11%, отчита проучването.

Запазва се и наблюдаваната по-рано тенденция на по-слаб спад в цената на един от масово потребяваните видове хляб, а именно при типовия. При брашното също е регистриран спад в продажната цена, като тя е в рамките на 8-11% спрямо края на юни.

Неравномерно намаляване на цените в страната

Изследването отново потвърждава наличието на неравномерно намаляване на цените в страната. Различията в темпа на понижение на потребителските цени се дължат на вида на търговския обект, вида на предлагания тип хляб и населеното място.

По-силно изразено намаление се наблюдава при масовите потребявани разновидности хляб тип „Бял“ и „Добруджа“ с около 10,6 -10,9%. При останалите разновидности хляб намалението все още е пренебрежително ниско въпреки намалената данъчна ставка както на брашното, така и на хляба.

Запазва се тенденцията в големите търговски вериги да се отчита по-силно намаление в цените на различните видове хляб (особено на тези, изискващи допълнителни суровини за производството си, вкл. микс от семена). Същевременно в малките търговски обекти потребителското търсене, договореностите с пекарните и по-слабия марж на печалба предопределят по-слабия спад и то конкретно при най-консумираните видове хляб, обобщават от института към КНСБ.

Разликите в спада на продажните цени се запазват и по населени места, като в определени градове (Ямбол, Добрич, Хасково, Русе, Бургас) се отчита по-сериозен темп на намаление (вкл. и в малките магазини). Понижението на цените изостава в тези места поради изчакването на търговците мярката да бъде публикувана в „Държавен вестник“ и реално въведена в счетоводните практики, смятат анализаторите.

Очакваше се по-значимо намаление при цената на хляба

В момента отчетените спадове в цената на хляба са на половината от това, което се очакваше при условията на нулеви ставки както на хляба, така и на брашното, заключават в проучването.

Според разчетите на института намалението на цените спрямо юни трябва да бъде около 83-87 ст. при най-масово потребяваните разновидности на хляба. А на този етап изследването показва, че намалението е едва с 30 ст.

„С въвеждането на нулева ДДС ставка на хляба и брашното от началото на юли се очакваше по-значимо намаление при цената на хляба. Поне такива бяха политическите обещания, експертните прогнози на бизнеса и очакванията на потребителите“, посочват анализаторите.

В проучването се отбелязва, че делът на брашното в крайната себестойност на хляба обикновено е около 50%, от което следва, че общото намаление на цената на хляба, отчитайки и двете нулеви ставки, би следвало да бъде вече около 30%. Като се вземе предвид последователно формулата при ценообразуване към август, цената за хляб „Бял“ би трябвало да се търгува по 2,05 лв. за 1 кг, а този на „Добруджа“ – 1,95 лв. за 1 кг., заключават от института в изследването.

Снимка: Andrey Rudakov/Bloomberg

Отчита се също, че при брашното е налице по-съществен спад в цените на дребно. Спрямо юни регистрираното намаление от около 11% в големите търговски обекти. Наблюдават се и регионални различия, като в определени населени места има по-осезаемо облекчаване на потребителите (напр. в Търговище, Добрич, Кюстендил).

„Намалението на цените на хляба е много далеч от обещаното и очакваното от потребителите. Нещо повече, несигурността на икономическата обстановка през зимата би способствала за нов ръст в цените на хляба и брашното и връщане на потребителите в изходна позиция спрямо началото на лятото“, предупреждават анализаторите от института към КНСБ. И припомнят, че тази антикризисна мярка струва на бюджета около 100 млн. лв., а ефектът е спорен.

Под въпрос остава и задържането на цените на хляба и брашното на тези нива, като се вземат впредвид опасенията на производителите за задаващия се есенно-зимен период. Доколкото цените на горивата могат да се окажат нов стимул за ръст в цената на хляба и брашното, то притеснителен остава и фактът, че продукцията от пшеница намалява с 11,4% през септември, а средните изкупни цени на хлебната пшеница отбелязват ръст с близо 52% за едногодишен период, допълват авторите на проучването.

От КНСБ напомнят и позицията си, че са против въвеждането на диференцирани ставки на ДДС, защото ДДС е косвен данък и подлежи на плащане в крайната фаза на всеки продукт, където цялата тежест се понася от потребителите на стоката или услугата.

„Следователно ДДС е данък върху потреблението и неговото намаление трябва да цели ефект върху това потребление. Дори да е премахнат (нулева ставка) за отделни стоки и услуги, като хляба и брашното например, то цената на крайния продукт няма да се намали, защото това не може да бъде контролирано от пазарната среда дотолкова, доколкото тя отдавна не е в абсолютно съвършени условия. В България няма ясно изградена методология, която да се използва при изчисляването на крайната стойност на един продукт“, коментират авторите.

Върху цените на крайните продукти може да се повлияе единствено с едновременно намаление на целия размер на ДДС, каквато е била практиката и преди (например, намаление на общата ставка от 20% на 15%), отбелязват от КНСБ. Според синдиката тогава няма как пазарът да реагира по друг начин, освен да намали цените на всички стоки и услуги, които се облагат с ДДС.

„Икономическата практика е доказала многократно, че намаляването на ДДС на определени стоки и услуги не води задължително до намаляването на тяхната цена. С тази мярка реално се подпомогна бизнесът, а не потребителите“, отбелязва се в проучването.

Според КНСБ бизнесът трябва да бъде подкрепян през разходите, а не чрез приходни мерки.

Хлебопроизводители: Нулевото ДДС за хляба дава ефект

За хлебопроизводителите в страната обаче нулевата ДДС ставка за хляба дава ефект.

„Нулевото ДДС на хляба дава ефект - цената е по-ниска с 20% и тя ще остане такава до 31 юли 2023 г., когато изтича срокът на тази мярка“, коментира по БНТ днес Мариана Кукушева от Федерацията на хлебарите и сладкарите в България. Тя изрази очакване, че мярката ще остане и след този срок.

"Не вярвам да има правителство, което да повиши цената на хляба. Очаквам тази мярка да продължи да съществува, защото е изключително социална", каза Кукушева.

Тя уточни, че цената на хляба ще следва тренда на покачване на транспортните разходи, но никога няма да достигне стойностите, на които се продаваше с ДДС.

Кукушева призова субсидиите за тока да останат в сила и след края на 2022 г. В противен случай тя прогнозира шоково поскъпване на цената на живота.

По думите ѝ най-евтин е хлябът в София, където принципът на пазарната икономика работи най-добре. Най-скъп е хлябът в най-малките населени места, където има само един производител и само един магазин.

Проучването е проведено в периода 29-31 август тази година и обхваща 22 областни града. Регистрирани са цените на дребно в малки и големи търговски обекти.