Путин засилва натиска върху Африка, след като се отказа от зърнената сделка

Няма сделка

Русия заяви в понеделник, че вече няма да гарантира безопасността на корабите, преминаващи през транзитен коридор, след като обяви официалното си оттегляне от зърнената сделка. Кремъл обяви северозападните райони Черно море отново за „временно опасни“. Последва заплаха руска стрелба по всички кораби, които преминават през Черно море към украинските пристанища. Това предизвика еднозначно предупреждение от Киев, че Украйна ще направи същото с всички плавателни съдове, плаващи към контролираните от Русия черноморски пристанища.

През 12-те месеца, в които функционираше, зърнената сделка помогна да се намалят глобалните цени на храните с цели 20 процента от пика, установен след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г. Тя също така предостави на хуманитарните агенции жизненоважни доставки. Русия обаче многократно твърдеше, че няма полза от трикратно удължаваното споразумение.

Въпреки че западните санкции предвиждат изключения за храни и торове, Кремъл твърди, че санкциите, насочени към руски физически лица и неговата държавна земеделска банка, възпрепятстват руския износ и нарушават втората сделка, договорена миналия юли, според която ООН се ангажира да улесни този износ за период от три години.

Кремъл каза в сряда, че ще възобнови преговорите по черноморската сделка за зърно само ако ООН изпълни тази част от сделката в рамките на следващите три месеца.

Пропагандна война

Друга от критиките на Москва е, че товарите с украинско зърно са се насочили предимно към богати страни, а не към Азия и Африка, които понасят тежестта на глобалната хранителна криза.

През последната година една четвърт от цялото зърно и маслодайни семена, изпратени по инициативата, са се насочили към Китай, най-големият получател, докато около 18 процента са отишли в Испания и 10 процента в Турция, според данни на ООН.

Това обаче не е цялата история. Търговските данни от Световната банка показват, че голяма част от пшеницата, изнасяна за Турция, се преработва и реекспортира като брашно, тестени изделия и други продукти за Африка и Близкия изток.

Най-важното е, че всяко зърно, което тече към световните пазари, намалява цените, където и да се озове, контрират ООН и други организации.

Тези аргументи бяха в центъра на продължилата месеци пропагандна битка между Москва и Киев за това кой с право може да твърди, че храни света, и кой е отговорен за скока на цените на храните.

След инвазията на Русия в Украйна миналата година разказът на Кремъл, че западните санкции са виновни за поскъпването на храните бързо се наложи в много части на Африка. Украйна се опита да противодейства на това с хуманитарна програма за храни „Зърно от Украйна“, стартирана през ноември 2022 г. Кораби с торове, дарени на страни от региона, включително Малави и Кения, послужиха за подслаждане на посланието на Кремъл.

„Истинският приятел не познава времето. Истинският приятел идва на помощ, когато имате най-голяма нужда от него. И вие току-що ни демонстрирахте това“, каза министърът на земеделието на Малави Сам Далицо Кавале, след като получи подарък тор от руската фирма Uralchem през март.

Фалшиво приятелство

Сега страни като Малави се нуждаят от приятели в Москва повече от всякога. Краят на сделката за зърно не само ги отрязва от потоците на украинското зърно и ги оставя зависими от руските доставки, но също така повишава цените.

Оттеглянето на Москва от споразумението е малко вероятно да има същото въздействие върху цените като началото на войната през февруари 2022 г. През последната година Украйна отвори алтернативни маршрути за износ и забавянето на доставките, движещи се в рамките на инициативата, също означаваше, че стоковите пазари са очаквали Москва да се откаже от сделката.

Докато Украйна може да продължи да изнася зърно по алтернативни маршрути, те идват с допълнителни логистични и транспортни разходи, което ще намали печалбите на украинските фермери и ще повиши разходите на купувачите. За продоволствено несигурните страни в Африканския рог дори малко увеличение на цените може да доведе до катастрофа, казва Шашват Сараф, директор за спешни случаи в Източна Африка към Международния спасителен комитет (IRC).

Местните добиви в Африка спадат заради конфликтите в регионите и сушата. Така регионът става все по-зависим от вноса на храни и хранителна помощ. Местните търговци вече съобщават, че усещат натиска.

С нарастването на цената на храната IRC и други хуманитарни организации ще бъдат принудени или да намалят броя на хората, на които предоставят парични преводи, или да намалят стойността на самите преводи - и това в момент, когато броят на хората с несигурно изхранване се увеличава.