Омбудсманът: Необходими са допълнителни гаранции за приключване на поземлената реституция

Трябва да има специален закон, който да уреди в цялост обществените отношения по приключване на поземлената реституция, като отчита и влиянието на прекомерната забава върху тях. За това настоява омбудсманът Велислава Делчева в становище, изпратено до председателя на Комисията по земеделието, храните и горите към 52-рото Народно събрание Явор Гечев, министъра на земеделието Пламен Абровски и на правосъдието Николай Найденов.

Тя изразява принципна подкрепа за ключови текстове в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), като се надява да има цялостно решение на проблема, натрупван с десетилетия.

Според омбудсмана предложените промени дават възможност да бъде направена реална крачка към приключване на реституционните процедури за имоти в стари граници.

В становището си Делчева напомня, че Европейският съд по правата на човека многократно е квалифицирал продължителното неприключване на поземлената реституция в България като непропорционална намеса в правото на собственост и нарушение със системен характер.

Омбудсманът посочва, че държавата е длъжна да предприеме мерки за окончателното решаване на проблема, включително чрез реално предоставяне на земя и гарантиране на равностойно обезщетяване.

Омбудсманът подкрепя възможността правоимащите да получават земя от общинския поземлен фонд, а при липса на достатъчен ресурс в съответното землище – и в съседно или друго землище на територията на общината.

Делчева подкрепя и възможността областният управител да се намесва, ако общинският съвет не се произнесъл в предвидения срок, както и удължаването на ограничителния режим за разпореждане със земите от общинския поземлен фонд, предназначени за приключване на реституцията по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Същевременно общественият защитник поставя остро въпроса за обезщетяването с поименни компенсационни бонове (ПКБ). В становището си Делчева посочва, че при изчерпване на възможностите за предоставяне на земя се прилага редукционен коефициент, а правоимащите могат да получат и компенсационни бонове, чиято реална стойност на пазара е чувствително по-ниска от номинала.

Като пример омбудсманът дава Столична община, където дължимото обезщетение със земя е над 50,852 хил. дка на стойност повече от 30,733 млн. лева, докато предоставената земя от общинския поземлен фонд е само за 9,553 хил. дка.

„Смятам, че предметът на законопроекта би следвало да се разшири с предложения за подобряване на режима за обезщетяване с ПКБ, като се разшири приложното поле на плащанията с ПКБ по номинал, или се предложат нови способи за обезщетяване, гарантиращи равностойност“, категорична е Велислава Делчева.

Според нея обаче проблемът е много по-голям от конкретните текстове на законопроекта. Реално десетки години след началото на реституционните процеси все още има много собственици, които формално имат признати права, но на практика не са получили нито земя, нито равностойно обезщетение.

Омбудсманът посочи, че това се отнася до собственици в Столична община, Варна, община „Родопи“ – Пловдив, както и в други общини в страната, които и досега не са получили обезщетение със земя. „Засегнати са и собственици и ползватели на земи в територии, при които необходимите планове за новообразуваните имоти все още не са изработени“, отбеляза Велислава Делчева.

Общественият защитник препоръчва да бъдат въведени допълнителни гаранции, така че земите, необходими за приключване на реституционните процедури, да не могат да бъдат разпилявани междувременно. Предлага още изрична забрана за разпореждане с такива земи до приключването на реституционните процедури.

Делчева подчертава, че това се налага, тъй като законовата регламентация е твърде обща и предстои подзаконовото ѝ конкретизиране, което затруднява преценката достатъчна ли е продължителността на предлаганото удължаване на ограничителния режим за разпореждане със земите от остатъчния поземлен фонд.

Общественият защитник възразява срещу идеята определянето на средното годишно рентно плащане да бъде изведено от закона и предоставено на подзаконова уредба, защото този показател има пряко отражение върху правата, особено на дребните земеделски собственици.

„За правата на дребните собственици – „слабата страна“ в поземлените отношения, размерът на годишното средно рентно плащане е от съществено значение“, подчертава Делчева. Затова позицията ѝ е, че ако се възприеме подзаконово регулиране, законът следва да определи критериите, по които се изчислява размерът на рентното плащане.

Тя е убедена, че е необходим цялостен подход към проблема, защото отделните реституционни процедури не могат да бъдат разглеждани изолирано, тъй като земите от общинския поземлен фонд са единен ресурс както за възстановяване на собствеността, така и за обезщетяване.